Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

#2.08

#Лукас

-Мразя те! - бяхме потни и задъхани след най-прекрасния секс в живота ми.

-А аз те обичам! - беше легнала до мен и аз се изправих съвсем леко за да мога да я целуна.

-Идиот! - успях съвсем леко да допра устните ми до нейните преди тя да завърти главата си за да не ми позволи да задълбоча целувката. - Закарай ме в общежитието!

Значи там живееше. Поне това успях да разбера, но не знаех как това би ми помогнало.

-Гола си.

Тя се изправи рязко от леглото, а тялото ѝ, което ме подлудяваше беше пред мен и единственото, което успях бе да преглътна и да отворя устата си с възхищение, заради онова, което виждах.

-Мислиш ли, че незнам? Ще ми дадеш роклята и една твоя тениска и ще се оправя, за да ме закараш! Само защото нямам представа къде се намирам!

-Добре! - съгласих се и се изправих. Закопчах дънките си преди да отида до сушилнята и да извадя подобието на рокля. Просто бях любопитен какво ще направи с парчето плат. Но преди да я облече я докоснах по корема. Тя реагираше на моите докосвания. Точно такава я исках. И това ме накара да се усмихна.

-Тялото ти не може да ме излъже, Майли! - хванах лицето ѝ и я целунах. Съвсем леко, като пърхаща с крила пеперуда, като нежна роза... Легнах докато я наблюдавах как се облича. Как отива до гардероба ми и разглежда дрехите ми, за да си избере една. Бих ѝ дал всичките, само за да е доволна. Накрая взе една широка тениска, облече я и я завърза на кръста си. Едното ѝ рамо се виждаше, а зърната ѝ се отличаваха, въпреки двата пласта дрехи.

-Готова съм!

-Няма ли да си изпиеш кафето?

Исках да удължа престоя ѝ тук, защото не знаех кога и дали въобще щях да бъда с нея отново тук или където и да било на друго място. Имах огромно желание да се премести при мен, не само за да ми е под ръка, когато искам секс, а защото не мислех, че ще мога да издържа и един час без нейното присъствие. А и без това майка ми каза, че ще е по-добре ако си намеря съквартирант, но не уточни пола.

-Закуската е изстинала... - трябваше да прехапя езика си за да не изтърся поредната глупост, но тя забеляза опита ми да не се разсмея и ме погледна на криво.