Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

Осма глава 4/7

          # Лукас
      
          Бях добре! Майли ме прегърна, точно когато Аштън падна на земята. Стоях вбесен и гледах как сега той беше забил лицето си в тревата, докато Майли ме стискаше силно, застанала зад мен и обгърнала с тънките си ръце кръста ми. Дланите ѝ бяха на корема ми и ме успокояваха. Пръстите ми нежно започнаха да галят нейните, докато Аштън се гърчеше на земята. Нямах представа къде и колко съм го удрял, но със сигурност го болеше. Погледнах надолу към ръцете си - кокалчетата ми бяха в кръв, но нямах представа моя или негова. Не съжалявах! Никой нямаше право да иска и да докосва моето момиче.
     Ръцете ѝ, които ме обгръщаха здраво, бяха бели и нежни. Обърнах се, погледнах я и я поведох през градината към колата. Минавах покрай съучениците ни, дърпайки ръката ѝ, за да я накарам да върви по-бързо. Знаех, че не може, още повече че беше боса, но исках колкото се може по-скоро да се махна от там. Стигнахме до колата и аз отворих вратата на пасажерската седалка, за да ѝ помогна да влезе.
     - Ще изчакаш ли, Бри? - попита ме тя, след като се настани.
     - Трябва да закарам и Джъстин. - отговорих ѝ спокойно, но това спокойствие беше само привидно. Идваше ми да се върна в градината и да довърша Аштън, да довърша започнатото, но знаех, че не трябваше. Усетих болка в ръката си, докато изваждах телефона от джоба. Започнах да ровя, за да открия номера на Британи. В момента, в който я набрах, тя вече чукаше на прозореца на колата ми.
     - Ще ме закарате ли? – помоли.
     - Ще изтърпиш ли Джъстин? - попитах я. Бри просто повдигна рамене. Зад нея се приближаваше бившето ѝ гадже, буквално носен от Лари и някакво друго момче, видимо по-малко от нас. Замислих се, защо никой от приятелите на Аштън не се втурна да му помогне, докато се биехме?!

***

     След като откарахме Бри и Джъстин, които, слава Богу, се държаха културно в колата по пътя, с Майли отидохме вкъщи. Побързахме да се приберем в стаята ми, преди брат ми и Ейми да ни усетят и да започнат с мъмренето, когато разберат какво бях направил. Не бях пиян, но това не ми попречи да се сбия. Тя обаче беше пила.
     - Защо го направи, Лукас? – попита ме тихо Майли, докато седяхме един до друг в края на леглото ми.
     - Заради теб, Майли! Защото той те докосваше! - погалих устната ѝ. - И те целуна!
     - Не ме целуна! Отблъснах го и щях да се оправя с него! Знаеш, че не мога да лъжа мама, а аз ѝ обещах, че ако се сбиеш... - сълза се търкулна по скулата ѝ и тя я изтри с длан.
     - Знам! - опитах се да говоря спокойно и да не викам. - Знам, Майли! Какво, по дяволите, беше пила? И какво, по дяволите, ти каза онзи идиот?
     - Не знам какво пих, Лукас! Бри ми го даде и беше гадно. А Аштън просто ми казваше какъв късметлия си ти, щом си успял да ме спечелиш...
     - Само това ли?
     - Да!
     - Ами навън?
     - Просто... Там не знам какво се случи... Докато танцувах, той просто се приближи и поиска да ме целуне, а аз го отблъснах...
     Прегърнах я и я притиснах силно към гърдите ми.