Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

Четвърта глава 1/6

# Лукас

Понеделник сутринта щях да бъда при директора, заедно с Ник и Ейми.
     - Как можа да го заплашиш? - бях седнал на един стол в кухнята, а брат ми стоеше над мен и ми крещеше.
     - Не съм го заплашил. – опитах се да се защитя аз.
     - Казал си му, че ще го вкараш в болница. – изстреля брат ми.
     - Той не става за училищен психолог. Въобще не става за психолог. Взе ми слушалките.
     - Защото по средата на разговора си ги сложил...
     - Пуснах си музика, за да се успокоя. Това беше съветът на Джобс - ако се ядосам на нещо, да си пусна музика. Виждаш ли?! Тя става за психолог.
     - В Ню Йорк не мислеше така! – контрира ме брат ми.
     - Няма значение...
     Ейми се приближи и подаде телефона на Ник.
     - Колийн се обажда.
     Майката на Майли?! Сега май вече загазих!
     - Здравей, Колийн!... Не съм сигурен... Не, не, няма проблем да дойде... Ще ни бъде приятно... Да, разбира се... - когато затвори ме посочи с пръст. - Какво общо имаш с Майли Джоунс?
     - Съученици сме. – казах възможно най-убедително.
     - Друго?
     - Ами, общо взето е това. Искаше тази вечер да отидем на купона в Аштън, но аз ѝ казах, че няма да стане и тя предложи да правим нещо друго.
     - Какво? – повдигна въпросително вежда Ник.
     Да се натискаме!
     - Ами, да се помотаем из квартала или да си поговорим в стаята ми, ако не ми позволите да изляза.
     - Отиди се приведи в по-приличен вид и я изчакай! И, не забравяй, че ако ѝ направиш нещо, лично ще те пребия! – предупреди ме с категоричен тон.

* * *

     Разбрах, че брат ми е бил адвокат на майката на Майли при развода ѝ, нищо повече. Чудех се обаче, защо имах усещането, че имаше нещо повече. Искаше ми се да я попитам, когато дойде, но не исках да я тормозя, припомняйки ѝ този несъмнено болезнен за нея период от живота ѝ. Сам знаех как ми се отрази разводът на нашите и, че след него вече не бях същият.
     Извадих раницата със спрейовете изпод леглото, взех само черния и го сложих в другата раница, която бях приготвил до вратата, в случай, че ме пуснеха да изляза.
     Чух звънеца на входната врата. Трябваше да е тя. Бързо съблякох бялата тениска, смених я с черна, навлякох черните джинси с много джобове, черния суитшърт и нахлупих шапката с козирка. Вече готов, сложих слушалките на врата си и излязох от стаята. Майли стоеше в коридора и говореше с Ейми.
     - Изглеждаш страхотно и това коремче е много сладко! – тъкмо ѝ казваше с блеснал поглед.
     Видях как Ейми се засмя на комплимента ѝ, докато ги наблюдавах, скрит зад стената.
     - Само внимавай, нали? - каза ѝ Ейми.
     - Аз винаги внимавам! – усмихна се Майли. Време беше да се покажа, защото не исках Майли да говори с Ейми за бебета.
     - Здравейте! - казах аз.
     - Здравей! - беше облечена със сини джинси и бял потник, който очертаваше и разкриваше твърде много. В ръката си държеше черно кожено яке и малка чантичка. Хванах я за ръка и я поведох към стаята ми.
     - Елате после. - провикна се Ейми след нас. Знаех, че иска компания, защото брат ми в момента беснееше някъде из къщата.
     Вкарах Майли в стаята ми и я притиснах от вътрешната страна на затворената врата. Толкова бях нетърпелив да я целуна, но си наложих да забавя темпото, за да не я изплаша. Наведох устни към нейните и я целунах леко и нежно. Тя отвърна на целувката ми и се усмихна.
     - Толкова си сладка! - погалих с палец скулата ѝ, а тя пак се усмихна.
     Смъкнах ръката си към ключа на ключалката, но се сетих, че ако някой решеше да влезе и бяхме заключени... Всъщност, не ми дремеше! Завъртях ключа и тя се усмихна отново. Този път Майли започна да ме целува, и то настоятелно, избутвайки ме назад, докато не стигнахме до леглото. Обърнах я и ѝ помогнах да легне, след което се настаних до нея. Погалих лицето ѝ с крайчетата на пръстите си – кожата ѝ беше топла и ухаеше на сладко. Наведох се и я зацелувах жадно, прокарвайки пръстите си през меката ѝ, гладка коса, докато устните и езиците ни се опознаваха. Накрая се осмелих да погаля гърдите ѝ - двете прелестни гърди. Имах нужда да я съблека и да ги видя. Дали и без дрехи върху тях, бяха така приятно оформени и големи? Смъкнах ръката си до ръба на потника ѝ и го повдигнах, без да спирам да я целувам. Гърдите ѝ бяха невероятни! Майли не спираше да държи ръцете ми, докато отмествах чашките на сутиена. Чак тогава отдръпнах устните си от нейните, само за да се насладя на тялото ѝ. Стон се откъсна от устните ѝ, когато облизах едното ѝ набъбнало зърно. След това го вкарах между устните си и го засмуках, а тя се изви към мен. Усмихнах се и погалих корема ѝ. Усетих лекото ѝ отдръпване. Тя ме усещаше, чувстваше ме с всяка част от тялото си. След като целунах и другото ѝ зърно, устните ми започнаха да се спускат по корема ѝ. Пръстите ми намериха копчето на панталона, когато започнах да го разкопчавам тя хвана леко ръцете ми и ги отблъсна. Изправи се леко за да ме целуне. Ръцете ми жадуваха да съблекат дрехите ѝ. Посегнах отново, този път за да сваля ципа и тогава тя ме отблъсна отново. Този път рязко.
     - Мамка му! - изругах. Не беше истина! Не можеше да е вярно! Изправих се и се заразхождах нервно из стаята, докато тя оправяше блузата си. Тя ме желаеше толкова силно. Трепереше от страст в ръцете ми и докато целувах гърдите ѝ. Тогава осъзнах. Когато се обърнах към нея, Майли се беше изчервила, свела поглед към пода и не смееше да ме погледне, докато се закопчаваше. - Мамка му!
     - Съжалявам! - тя избърса една сълза.
     - Моля те, не ми казвай, че си девствена! Девствена ли си? - този път ме погледна, прехапала устната си. Все още беше приятно зачервена, с подпухнали от целувките ми устни и разрошена коса. - Девствена ли си?
     - Да.
     - По дяволите! - прокарах нервно пръсти през косата си. - Добре! Добре! Това е нещо ново. - обърнах се рязко към нея. Преди малко не каза ли на Ейми, че винаги внимава? - Сигурна ли си?
     - Да! - отговори ми обидено.
     - Добре, извинявай! Не исках да прозвучи така... - А как, идиот такъв? Как? - Съжалявам! - Дааа! Лесно ти е да го кажеш, нали не ти си надървеният до пръсване? Нали не проведох телепатичен разговор с пениса си току-що?! Просто не можеше да ми се случва на мен! Погледнах към панталона си, очите на Майли също гледаха там. Тя вдигна поглед и ме попита несигурно:
     - Може ли?
     - Какво?
     - Да те докосна?
     - Мамка му! – Тя бъзика ли се с мен?!
     - Стига си псувал!
     - Искам те! – прошепнах.
     - И аз, но не мисля, че сме готови за нещо по-сериозно от това...да те докосна. Искам да те докосна.
     - Тогава ме докосни! – изпъшках аз и се оставих в ръцете ѝ.