Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

Четвърта глава 3/6

# Майли

Вече се здрачаваше, когато стигнахме до рампите. Имаше само две момчета с бордове. Лукас седна на една пейка, а аз облякох якето си, преди да седна на коляното му. Прегърнах го през врата и го целунах.
     - До преди малко не осъзнавах какво точно се случи в стаята ти, но сега, когато си припомням... ти реагира доста странно, когато разбра че не съм правила секс... и май осъзнавам, че това за теб е проблем...
     - Не е проблем, просто ме изненада. – каза равно.
     - Останах с впечатлението, че си разочарован. - той се усмихна.
     - В никакъв случай разочарован. По-скоро отчаян, че няма да ми позволиш да те докосна. – буквално изхленчи.
     - Притеснявам се от всичко това! – прошепнах.
     - Добре де! Кажи ми как успя? – попита ме невярващо.
     - Не знам!
     - Ами Аштън? – усетих лека гневна нотка в гласа му.
     - Какво за него?
     - Какво е имало между вас?
     - Нищо! Просто го харесвах в основното училище, както и той мен. Но след това дойде гимназията, Аштън влезе в отбора, реши, че е голяма работа и се промени.
     - До къде стигна с него? – попита ме несигурно.
     - До никъде! До къде можеше да стигнем? – отговорих му с усмивка.
     - Не се дразни на въпросите ми, просто ми кажи!
     - Една целувка.
     - Добре! Но ако и с него си се целувала така...
     Бързо станах и сложих ръце на кръста си, прекъсвайки го:
     - Нищо с никого не съм правила и скоро няма да направя, ако се държиш така. - знам, че се държах като бебе, но не исках да ставам обект на подигравките му.
     - Ела тук! - той ме придърпа към себе си и пак ме целуна.
     Седнахме отново и аз се подпрях на рамото му. Момчетата вече си тръгваха и щяхме да останем сами.
     - Майли! - чух гласа на Бри и се обърнах. - Какво правите? - бяха заедно с Джъстин, който ни махна за поздрав.
     - Висим си тук! – отговорих ѝ небрежно.
     - По-точно, седим си на пейката! - той се опитваше да ме дразни.
     Двамата се приближиха и Бри ме прегърна.
     - Хайде да вървим на партито! - предложи Джъстин.
     - Няма да ходим. - отвърна му Лукас.
     - Стига, човече! Това парти ще бъде жестоко! – опита се да ни убеди.
     - След последното парти, на което ходих, се озовах в ареста, а момче... - видях как Бри отвори устата си, а Лукас се напрегна, когато осъзна какво е казал.
     - Добре, млъквам! - каза Джъстин, преди да седне на пейката. - Съжалявам.
     - Не се гордея с това. - каза Лукас, гледайки мен. Знаех, че е бил арестуван и, въпреки че исках да знам какво точно се е случило, не посмях да го попитам. Не бях готова да разбера.
     - Имаш ли спрей в тази раница? - попита го Бри. Бях ѝ благодарна, че смени темата, но по-късно щях да ѝ се реванширам. Той ѝ подаде раницата си. Тя я отвори и извади флакон, обвит в черно парче плат. Остави го на земята и извади още нещо. - Какво е това?
     - Очила за нощно виждане.
     - Яко! - очите на Джъстин светнаха, посягайки да ги вземе от ръцете на Бри. - Как се включват?
     Лукас се изправи, натисна едно копче отстрани и се засмя.
     - Откъде, мамка му, ги имаш?
     - От един приятел на баща ми, който е полицай и... няма значение.
     - Хайде, Джей! Да вървим на купона, а вие ако си промените мнението, ще ни намерите там. – забърза се изведнъж Британи.
     - И защо ми извади спрея тогава? - викна невярващо Лукас след нея.
     - А ти защо си взел само черния? – контрира го тя.
     Нито един от двамата не отговори на въпроса на другия.