Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

Десета глава 4/5

   #Майли

      Най-после часовете свършиха и аз последвах Лукас до шкафчетата. Не исках да го изпускам от поглед. Вървях след него като послушно кученце, липсваше ми единствено каишката. Прибрахме учебниците в шкафчетата си и забързахме към колата му. Когато стигнахме до нея, той ми отвори вратата на пасажерското място, а аз веднага се настаних на седалката, страхувайки се да не би изведнъж да промени решението си и да се откаже от срещата ни.
     - Къде ще ходим? - успях да го попитам, без да изскимтя.
     - У вас. - каза спокойно. - Майка ти трябва да е при Ейми.
     - Знам! - погледнах го, а той се усмихваше. - Всяка свободна минута през тази седмица е у вас!
     Усетих как натисна газта. Караше бързо, но не ми пукаше. Исках да стигнем колкото се може по-скоро. Бяхме луди и рискувахме твърде много, но пък какво от това?
     Лукас паркира колата пред нашата къща и слязохме. Нямах представа дали я е заключил, защото бързах да отключа входната врата. Той я затвори с крак, веднага щом влезе, взе лицето ми в шепи и започна да ме целува.
     - В стаята ми... - успях да кажа, когато премести устните си на шията ми. Пусна ме за миг, а аз хванах ръката му и го поведох нагоре по стълбите. Не можехме да го направим във всекидневната. Щом затвори и заключи вратата на спалнята ми, Лукас ме побутна леко към леглото с палава усмивка. Легнах удобно, докато той се наведе да ме целуне и бързо се настани върху мен, без да откъсва устните си от моите. Страстта беше завладяла и него. Може би трябваше да забавим темпото, защото усещах как ще изгоря или ще бъда смачкана от тежестта му, или още по-лошо. Той не спираше да ме докосва, да ме пленява и изнервя. Дори не си направи труда да събуе бикините ми. Просто ги премести и усетих съвсем истински влагата ми, докато той навлизаше в мен, напълно гол. Трябваше да го спра, но беше твърде хубаво.
     - Лукас... - прошепнах между два стона.
     - Още веднъж... – задъхан, той отново нахлу в мен.
     - ...трябва... О, Боже!
     - Толкова е хубаво! - езикът му облиза ухото ми и бях на ръба да свърша. Това, че го правехме без презерватив не ми даваше мира, въпреки че усещането без него беше много по-интензивно и помитащо.
     - ...презерватив... - успях най-сетне да кажа.
     - ...още веднъж... - каза и тласна в мен, след което усетих празнота. Вече не го усещах върху и в мен, но чух разкъсването на опаковката на презерватива. След секунда Лукас се надвеси над мен, внимателно свали бикините ми и с един тласък се потопи дълбоко в мен. - Никога вече няма да е същото...
     …И не беше. Исках отново да го усетя без досадната гумичка, но знаех, че трябва да се пазим.
     Беше ужасно… Повече нямаше да ни го причинявам. Взех решение да пия хапчета и никога повече да не използваме кондоми.