Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

Дванадесета глава 4/4

    # Лукас

     През следващите няколко месеца, които оставаха до завършването, правех няколко неща:
     ПЪРВО: Рисувах.
     Рисувах едно единствено нещо - портрети на едно момиче, моето момиче. Интересно ми беше как бях успял да запазя всяка една извивка на лицето и тялото ѝ. Всеки път се изумявах на красивите ѝ черти. Дори за краткото време, в което бяхме заедно, я бях рисувал повече от сто пъти и все още пазех всяка една от онези скици. Те обаче не ми бяха нужни, за да си спомням лицето ѝ.
     ВТОРО: Пиех.
     Събрах се със старата ми компания, с която няколко пъти ходих на купони и се наливах с алкохол. Правех го предимно, за да дразня майка ми, но и за да боли по-малко от липсата на Майли. Неведнъж в тези моменти се натисках с други момичета, а на сутринта се събуждах с чувството за вина. Неведнъж през тези месеци съм искал да избягам от Ню Йорк и да отида при нея, да я отведа с мен някъде, където ще бъдем сами... Само двамата... Но не го правех. Исках тя да е щастлива, да завърши, да учи в колеж, а не вярвах, че с мен ще успее да го постигне.
     И ТРЕТО: Говорех с брат ми.
     Не можехме да говорим много за работата му около залавянето на Мигел. Знаех единствено, че е замесено момиче, което брат ми е познавал и обичал. Твърде малко знаех за миналото на Ник с този случай, а брат ми отказваше да ми разкаже повече.
     Затова говорехме предимно за Ейми и Лизи. Нямах нужда от всички подробности, но Ник се вълнуваше изключително много и се радвах да го изслушвам. Опитваше се да се прибира всяка седмица по два пъти в Чикаго при тях, но не винаги успяваше.
     Говорехме за колежа и бъдещето ми като художник.
     Говорехме и за Майли… За нея и плановете ѝ за бъдещето.