Nymphomaniac (Harry Styles Fanfic)

*Chapter twenty seven* -''Damned''

NF - You're Special

Нов ден. Нови терзания.

Цяла нощ не можах да мигна. Премислях случилото се. Мисълта да се омъжа за човек, когото не обичам, ме побъркваше. Сърцето ми се свиваше, а коремът ми беше на топка от притеснение. Знаех, че ще помогна на Кристофър по този начин, но истината беше, че не можех да направя. Не можех да застана пред олтара и да се врека в любов и вярност на човек, към когото нямах такива чувства.

Изправих се от леглото и отидох до банята. Имах нуждата да наплискам лицето си със студена вода. Погледнах образа си в огледалото. Имах дълбоки тъмни кръгове под очите, причинени от недоспиване и сълзи. Разтърках клепачите си. Усещах как натежаваха след всяко примигане. Имах нужда от сън. Имах нужда от почивка.

Когато се върнах обратно в спалнята, видях, че Кристофър спеше все така непробудно. Олекна ми. Нямах силите да разговарям с него. С когото и да било.

Огледах се за последно, за да се уверя, че не съм забравила нищо. Исках да си тръгна. Да оставя всичко зад себе си и да продължа напред. С тихи крачки се запътих към входната врата и я отворих. Не исках да поглеждам назад. Не исках да виждам невинното лице на Кристофър. Той не заслужаваше това. Нищо от това. Знаех, че му го дължах. Заради мен той загуби детето си. Аз бях причината животът му да беше кошмар, от който, за жалост, не можеше да се измъкне. Но бях твърде страхлива. Твърде голяма егоистка. Предпочетох собственото си щастие.

Сълзите отново закапаха от очите ми. Защото нали това правят те - страхливците, плачат. Те винаги плачат, защото нищо друго не им остава. Мислят, че по този начин животът им ще се нареди. Но това беше една голяма заблуда...

Мислите ми бяха прекъснати от вибрацията на телефона ми. Имах съобщение. Побързах да видя от кого е.

От: Хари

Клара, трябва да поговорим. Знам, че се държах ужасно с теб, но искам да ти се реванширам. Очаквам те.

След секунда и получих адреса на срещата, а след това и последва още едно съобщение.

Липсваш ми, любов.

Знаех, че е лъжа. Отново искаше да запълни времето си, а кой по-удобен от личната му курва? Такава бях. Просто едно момиче на повикване, което винаги се отзоваваше, когато господарят й беше самотен. Страдах достатъчно. Злепоставих се. Бях жалка. Претъпках принципите си за един мъж, но край. Нека Ерин бъде там, когато ти най-много се нуждаеш от някого. Нека да даде тялото си, за да може да претъпи болката ти. Нека тя бъде рамото на което да поплачеш, когато имаш нужда. Защото аз вече не съм твоя, Харолд, никога не съм била. Край.