Вече минута се взирах в името, изписано върху екрана на телефона ми. Сърцето ми започна да бие с бесни темпове. Дишането ми стана учестено. А в гърлото ми сякаш се беше загнездила някаква буца на...вина. Да, онова неистово чувство, което представляваше вината ме помете като ураган. Торнадо.
Мина още една минута, в която се двоумях дали да не вдигна да се изправя макар и не пряко срещу най-добрата си приятелка и същевременно мой най-голям съдник. Истината беше неоспорима и чиста като водата. Аз я предадох. Аз не бях добра приятелка. Поддадох се на изкушението, което беше онзи мъж и сега трябваше да поема последствията от грешките, които се нижеха като мъниста ден след ден, минута след минута, секунда след секунда...дъх след дъх.
Реших да отговоря на обаждането. Притеснението беше обзело всяка клетка от тялото ми, но то не можеше да се мери със страха, който бе обладал най-важното в този момент, а именно съзнанието ми.
-Здравей...-промълвих колебливо. Дори прекалено колебливо.
-Клара, къде си, мамка му?! Защо не си вдигаше телефона?! Умрях от притеснение. Вече от два дни те няма! Какво ти става?!- тя крещеше в слушалката. Истерията от внезапното ми ''изчезване'' я беше изкарало от равновесие.
-Аз...аз трябваше да остана сама за известно време. Знаеш, крайният срок за предаване на ''Незатихваща буря'' предстои и аз просто се нуждаех от пространство. Без напрежение. Без проблеми. Съжалявам!-всичко, което казах на приятелката си беше пълна лъжа. Освен последното. Наистина съжалявах за всичко, което й причиних. Причинявам по-точно.
-Разбирам те. Но...все пак трябваше да ме уведомиш, Клара. Приятелките не постъпват така.-обидата ясно се усещаше в гласа й. И беше права, както винаги. Приятелките не постъпват така.
-Съжалявам. След няколко дни ти обещавам, че ще ти се реванширам.
-Нямаш друг вариант, момиче. И значи си се правила на болна, за да ме разкараш, така ли?- долових тих кикот от нейна страна. Значи всичко вече беше наред. Засега.
- Да. Точно така. Хайде, аз трябва да затварям. Наистина ми се налага да продължа да пиша.-отвърнах бързо.
-Добре, обади ми се.
-До чуване.
Тъкмо приключих разговора с Ерин, когато усетих мъжки грапави длани да се спускат по ханша ми.
YOU ARE READING
Nymphomaniac (Harry Styles Fanfic)
FanfictionКлара Уелш е млада писателка, занимаваща се със света на еротиката.Тя се въвлича в историите на хора, зависими от плътското удоволствие-секса. След редица несполучливи връзки, Клара е готова да се отърси от отчаянието и мъката си и да изпробва нови...
