Nymphomaniac (Harry Styles Fanfic)

*Chapter sixteen* - ''Prostitute''

KDA ft. Tinashe - Just Say

Drake ft. Rihanna - Take Care

Първите няколко минути от качването ми в камиона на напълно непознат човек за мен бяха прекарани в мълчание. Още не можех да проумея от къде изобщо ми дойде тази смелост да се кача на автостоп. Но предпочитах всичко пред това отново да се кача в колата на Харолд. Просто беше твърде болезнено отново да погледна очите му. Да доловя уханието му, което мигновено караше корема ми да се свива на топка от нерви. Да докосна кожата му. Да почувствам как устните му оставят безброй кратки целувки по всяка гънка на тялото ми. Беше болезнено да го желая толкова силно...

Мъжът сякаш прочел мислите ми относно мъчителната тишина включи радиото. Песента, която се изпълняваше, не беше особено в мой стил, но реших да премълча мнението си. Все пак трябваше да бъда благодарна на този човек за това, че ме бе измъкнал от мястото, което само за няколко мига ме срина.Из основи. Или по-точно онзи дяволски сексапилен негодник, който ме принизи до нищото. Неговият живот щеше да се оправи. Щеше да продължи напред. Все пак скоро щеше да се жени. За скапаната ми най-добра приятелка. А аз - аз бях просто забежка за няколко нощи. Не означавах нищо повече за него.

Реших да се освободя от мислите си за момент. И без това усещах как скоро отново сълзите ми щяха да рукнат. Заговорих шофьора.

-Благодаря ти! - продумах тихо най-сетне, но бях убедена, че ме беше чул. Той сякаш, за да затвърди тезата ми, кимна леко с глава. Този човек да не беше ням?! - Как се казваш? - попитах, макар леко заеквайки. Беше ужасно неловко. Чувствах се буквално като някакъв досадник, който сериозно му лазеше по нервите и си играеше с търпението му.

- Кристофър - отвърна бързо. Но дори не помисли за редно да ме погледне...дори за миг. Осъзнавах, че може би е напълно съсредоточен в пътя, но един лек досег с очите ми нямаше да му навредят. Все още не смятах, че съм развила лазерно зрение.

Изчаках няколко секунди, в които очаквах да попита и за моето име, но това така и не стана. Затова реших отново да поема контрола в моите ръце.

- Хубаво име. Аз съм Клара. - Отвърнах и отново вперих поглед в него.

- Зяпаш ли ме? - попита закачливо, при което моментално отклоних взора си от профила му.

- Не! Разбира се, че не! - отговорих свенливо.

- Да бе, вярвай си! - засмя се. Всъщност гласът му бе приятен за слушане. Е, не можеше да се мери с медът, който изтичаше от гласните струни на Харолд, но при Кристофър успяваше да се усети сигурност. Беше сякаш пригоден за щастлив дом, заобиколен от любимите за него хора. Тази дарба да познавам хората ми бе дадена след като бившият ми приятел ме заразя. С един шибан есемес. Но по някаква незнайна за мен причина, при Хари така и не успях да я използвам. Сякаш имаше някаква невидима ограда, която ми пречеше да достигна до истинската му същност. Поне така беше досега. Но вече нещата стояха по съвсем, съвсем различен начин. Най-сетне разбрах що за задник беше. Поредният провал в любовния ми живот. Браво на мен! -Е, Клара, как така се качваш в колите на непознати? Не те ли е страх? - проговори Кристофър, откъсвайки ме от поредната вълна мисли.