Чонгкук и приятели или #Лудница

13.

- Тази?

- Ъм, не.

- Добре... Това?

- Ъ-ъ.

- Ами това?

- Шегуваш ли се?

- Онази червената?

- На гала вечеря ли смяташ да ходиш?

- Сините панталони?

- Ако мислиш да посещаваш клуба на пенсионерите.

- Такаааа... - Чонгкук се завъртя към двете чибита на леглото му. Техьонг и Джимин хрупаха снакс и сипеха трохи по завивките без да им мигне окото. - Я ми напомнете защо ви помолих да ми помогнете с облеклото за тази вечер?

Джимин напъха два чипса в устата си - Не си.

- Дойдохме тук да убием време, докато чакаме играта да се инсталира на компа. - додаде Техьонг и направи същото.

Чонгкук наблюдава как половината от съдържанието на чипса с чили се изсипва от наклонената в ръката на Техьонг опаковка и чаршафите се оцветяват в червено.

- След като така и така сте тук може да спрете за две минути да си докарвате диабет и да ми помогнете.

- Как? - запита го Джимин. - Та ти само бабешки дрехи имаш в гардероба! От коя клошарка ги гепа?

- Моля, моля. Тоя шал мама ми го плете. И мисля, че изглежда невероятно. - Чонгкук се уви около главата си синьо-зелено-жълто-лилавия шал. И после още веднъж. И още. И още. И още. И по пода останаха да стърчат още два метра...

-Да... Отиди с него и утре сутрин не ми звънни от лудницата, моля те.

- Каква е работата със Хоби между другото? - Техьонг излапа цяла шепа желирани дражета. - Нфпд не бфйуе онф нейфй.

- ...Моля?

- Те искаше да каже, - започна Джимин. - че Хоби никога не кани никого на партита.

- Какво? Сериозно ли?

- Аха. За последните три години винаги идва сам.

Техьонг преглътна желираната каша в устата си. - Как успя да го съблазниш?

-Не съм...! - връхчетата на ушите му почервеняха. - Никого не съм съблазнявал. Хоби просто ме покани като приятел. За да се опознаем. Като приятели.

- Мда и ние с Техьонг се опознаваме като приятели по три пъти на нощ. - Джимин се ухили, а Техьонг го сръчка в ребрата. - Какво?

- Чонгкук ще припадне как какво?

Чонгкук местеше погледа си между двамата. - Да беееееее. - каза накрая. - Да бе да... Не... Наистина ли?

Момчетата се разсмяха.

- Ела някоя нощ и сам ще разбереш дали е истина или не. - каза Джимин.

- Мисля да пропусна. И без друго всяка нощ слушам... - Юнги потръпна. - Готварските умения на съседите ни. – Зарови за пореден път глава в гардероба и след малко я извади, измъквайки чифт полупрозрачна блуза.

- Оуу, като жиголо ще си с нея! - отвърна Техьонг прекалено ентусиазирано преди Чонгкук да бе попитал и той моментално я скри.

- Кхъм. - чу се прокашляне. Чонгкук не погледна към вратата. - Кхъм. Кхъм. - Продължи да си рови в гардероба. - Кхъм. Кхъм. Кхъм. – Я, тази блуза май ставаше. - КАХЪМ!

- Кажи, Юнгииии... - провлачи Чонгкук с нескрита досада в гласа. - Да не си настинал, защото случайно си крещял като умопобъркан през прозореца на целия квартал?

- Не знам за какво говориш.

Юнги влезе в стаята и изгледа Техьонг и Джимин.

- Вие нямахте ли си работа?

- Не. - казаха хорово те. Юнги продължи да ги гледа. - Аааа. Усещам с осмото си чувство как играта се е заредила. Хайде, Те. - добави Джимин и двамата изчезнаха от стаята.

Леглото на Чонгкук беше малко по-зле от боклучарник.

- Колко пъти съм ти казвал да си оправяш кочината?

- Твърде много....- Чонгкук извади глава от гардероба и го погледна. - Кажи, Юнги. На какво дължа присъствието на прекрасната ти аура?

Другият повдигна вежди. - Исках да ти дам приятелско предупреждение.

Чонгкук кимна. Два пъти. - Ъъъъм. Загуби ме на приятелско?

- Все тая. Както искаш го приемай.

- ...И кво е то?

- Не се замесвай с Хоби.

- Тва пък какво означава.

- ...Да не се замесваш с него. Глух ли си? И те предупреждавам да не ходиш на партито.

Чонгкук се засмя. - Шегуваш ли се? Сега само искам да отида повече.

- Чонгкук сериозен съм.

- Ти, сериозен? Рядкост. Все едно. Отивам и точка. Хоби ме покани и аз вече приех.

- Ще съжалявааааааш - провлачи Юнги, докато излизаше от стаята. - Няма да те оставя намира след това.

Чонгкук се загледа в празното пространство.

- Че това с какво ще е по-различно от сега?