Чонгкук и приятели или #Лудница

12.

- СТАВАААААААЙЙЙ!

- Исусе Христeeeе!

Чонгкук се изправи сепнато в леглото само, за да бъде повален назад от огромна тежест, която го цапардоса в главата.

- Какво, по дяв-... - Викът му беше заглушен от торбата, чийто край се развърза и купчината с боклук се разпиля по чистото легло. – Какво, мамка ти, правиш?!!! – извика срещу навъсения Юнги, когато успя да изкара главата си от боклука най-накрая.

- Минава дванайсет на обяд. Реших че си забравил да си настроиш алармата.

- Как- Колко минавааа?

Чонгкук хвана оставения до леглото си будилник само, за да види как е върнат с няколко часа назад. Преди да попита от коридора долетя кикотът на Техьонг и Джимин и Чонгкук се навъси.

- Мъртви сте в момента, в който ви пипна! – провика се той към вратата, а кикотът се усили. Чонгкук погледна към Юнги. – Пък ти можеш ли да не ме замеряш с чували с боклуци!

- Не.

- ...Благодаря. Такова успокоение е да знам, че в тази къща се отнасят с мен като с човешко същество.

- О, я не се лигави и стани да изхвърлиш боклука. – Юнги тръгна да си върви, но се спря на вратата и се обърна - И си оправи леглото. Като кочина е тука!

Чонгкук остана да гледа убито към вратата, наполовина заровен в обелки от плодове и празни кутийки от храна.

***

- Тоя... кръгъл... дърт... мазен... вкиснат... - мърмореше десет минути по-късно Чонгкук, докато се мъчеше да изсурка чувала с боклук по асфалта до кофата, облечен в пантофки и омацана със соев сос и какво ли не пижама. - ...зъл... егоцентричен... арогантен...

- Тесногръд, ограничен и прозаичен? Да, май е такъв.

Чонгкук вдигна стреснато глава само, за да види как Хоби виси до кофата за боклук. Да, въобще не беше подозрително.

- Ааааа. Здравейййй. – провлачи той, почесвайки се по главата и си лепна една напълно не подозрителна усмивка. - Съвсем те бях забравил.

- Нима? Забрави как изчезна от нас онзи ден? Нали не си скочил през прозореца, между другото?

- Каквоооооо? Ха. Ха. Ха. Неее. Глупости. Как ти хрумна. Аз... ъъъ... имам тази фобия от спане в чужди легла... и нали се сещаш. Домъчня ми за моето легло и олигавената ми възглавница и....

- ...И се хвърли през прозореца на банята ми в три през нощта?

- .....

- .....

- Ами тя е много специална възглавница. А аз имам навика да се правя на супер мен, когато нещо хипер много ми липсва.

Хоби го гледа няколко продължителни секунди, под които всички вени по лицето на Чонгкук изпъкнаха. След което се засмя.

- Голям си шегаджия, Кук.

- Хаа. Ха. Хааа. Да, точно такъв- как ме нарече бе?

- Случай исках да те питам...-

Хоби направи крачка напред, при което Чонгкук направи крачка назад, спъна се в чувала с боклука оставен на земята, залитна, направи един реверанс и тръгна да пада, при което Хоби тръгна да го хваща, а Чонгкук си помисли, че иска светът да свърши. Сега ако може. Накрая всичко завърши.... катастрофално. Хоби се тръшна на земята, а Чонгкук се озова отгоре му с лице долепено до неговото.

- Имаш много хубави очи, знаеш ли? – бе първото, което изстреля срещу Хоби, който премигна два-три пъти, след което се засмя.

- Благодаря. Хубаво е да го чуя, защото всъщност се чудех дали тази вечер не искаш да дойдеш с мен на парти.

- Каниш ме на парти? – попита Чонгкук, докато се изправяше и подаваше ръка на Хоби. – След като буквално преди секунди не те премазах?

Хоби вдигна рамене. – Всеки си има недостатъци. Е, какво ще кажеш?

- Ще кажа, че...

- НЯМА ДА ДОЙДЕ! – чу се вик и двамата вдигнаха поглед нагоре към блока към наполовина провесилият се през прозореца Юнги. – Чонгкук имаш да чистиш кухнята, след което да полираш пода в дневната! Свършвай с този боклук и си домъкни задника горе!

Чонгкук се завъртя към Хоби, усмихвайки се широка.

- Ще кажа, че с удоволствие ще дойда.

- НАЧИ ША СЛЯЗА И ША ТА СПУКАМ ОТ БОЙ АКО НЕ...

Хоби също се усмихна. – Супер. Ще те взема в 7?

- ЧОНГКУК? СЛУШАШ ЛИ МЕ БЕЕЕ?

- Всъщност си мисля, че ще е добра идея да дойда още сега у вас.

- Да... да май най-добре ела да изчакаш в нас...

- ТОВА БЕШЕ! СЛИЗААААМ!

- ...Я дай по-бързо да се махаме от тук всъщност.