You Deserve Nothing [СПРЯНА]

Глава 16

- Няма да ти кажа нищо. И не ме заплашвай, Гилбърт, че ще го отнесеш - изсъска заплашително, а аз се изсмях в лицето му. - По дяволите! Дай ми скапания ключ! - извика.

- Или какво? - казах заплашително. Не ме интересува че съм по-слабата. Тъй като той е момче, а аз съм седемнайсет годишно момиче и на всичкото отгоре слабо в боя. Харесваше ми да си "играя" с него.

- Хей, малката, не ми се отварай, иначе ще те...

ZAYN

Първата ми реакция щом се събудих беше да се огледам. И щом не видях спящото момиче до мен, изтерясах. Какво ми става? Вълна от притеснение, гняв и страх ме заля. Действията изпревариха здравия ми разум. Бързо си облякох една тениска и излязох от стаята. На земята имаше бележка. Взех я. На нея пишеше:

,,Да се грижиш за момичето ми, ясно ли ти е? Аз излизам на работа, а Джейс излиза някъде с приятели. Да се грижиш за нея. Ясно? Защото не прави компромис, когато става въпрос за мой роднина. Особено за нея.
Баба Ана."

Леко се засмях, но бързо се съвзех. И се насочих към стаята на Лорън. Радвам се, че брат ѝ го няма. И без това не го харесвам. Чакай. Аз го мразя. Бързо изтичах до вратата ѝ и почуках.

- Лорън, вътре ли си? - попитах.

- Да, да - каза набързо.

- Супер - чу се и друг глас, след което избутване и рязко отключване на вратата. Преди да се осъзная бях изблъскан в стената.

- Здравей, Зейн. Отдавна не се бяхме виждали - каза момчето, а аз го погледнах. Томлинсън!

- Какво искаш, другите да те вземат?!- казах и го избутах от себе си. Инстинкът ми беше да се огледам наоколо. Не я видях. Целия настръхнах.

- О, я не ми се прави на света вода. Кажи ми къде е - каза и отново ме изблъска в стената.

- Не знам за какво ми говориш - всъщност. Знам.

Явно не му се хареса отговора ми, защото заби юмрука си в носа ми. Паднах на земята, избърсвайки кръвта от носа ми.

- По дяволите, кажи ми къде е, Мелтън! - почти извика.

- Казах ти не знам за какво ми говориш! - казах ядосано и се изправих. Той ме удари още един път.

- Ще се разправям някой друг път с теб! И си окроти проклетата приятелка. Защото ти и тя ще пострада те - каза заплашително и излезе набързо. Страхливец. Помислих си, а после се осъзнах и влязох бързо в стаята на Лорън.