Той е Джъстин Бийбър. Кой не го познава?! Идолът на милиони тийнейджърки, които биха направили всичко, само и единствено, за да отидат на негов концерт. Тя е Мая Джонсън, една от милионите фенки. Мечтата й, освен да се омъжи за Джъстин Бийбър, е да...
-Джъстиииииин! Хайде ще изпуснем полета!!-виках го вече за пети път, а той продължаваше да виси в тая баня.-Кво толкова правиш там вътре?! -Оправям си косата!-извика в отговор най-накрая. -Е колко време? След 20 минути идва Майк, а аз още не съм се изкъпала! Излизай!-заповядах му, защото щяхме да закъснеем и изпуснем полета. -Минутка! -Така каза и преди 10 минути!-изписках вече. -Добре де добре! Ето излязох! Доволна?-изгледа ме кръвнишки, минавайки покрай мен, аз обаче не му обърмах внимание, а се шмугнах в банята.-За къде бързаме и без това самолета си е мой и няма да излети без мен?!-чух да казва зад гърба ми, но не ми обърнах внимание.
Изкъпах се по най-бързия начин. За първи път се къпя толкова бързо. Измих си зъбите и си сложих маска за лице. Излязох и си избрах дрехи.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Джъстин беше излязъл от стаята. Най-вероятно е в кухнята и яде нещо. Не си направих труда да го потърся, а се залових с оправянето на дамската си чанта. След като я събрах, времето за сваляне на маската дойде и отидох да я махна. Лицето ми беше супер-дупер чисто и готово за малко грим. Сложих малко спирала, контур, червило и вуаля! Изправих си косата и вече бях напълно готова! Даже подраних със 7 минути. Е не съм ли Бог?! Ха?
Реших да сляза долу при Джей. Преди да напусна стаята си обаче огледах дали всичко сме си взели и чак тогава затворих вратата. Както и предположих Бийбър ядеше нещо. Май някакъв сандвич.
-Хей!-поздрави ме.-Бърза си! -Мда, по-бърза от някои хора!-завъртях очи. -Хеееееей, за да изглеждам така-посичи тялото си с ръка-трябва време! -Мхм. -Искаш ли?-подаде ми чинията със сандвича си. -Не, благодаря! Не съм гладна. Папай! -Добре бебо! -Само, че по-бързо, защото след 4 минути ще дойде шофьорът. -Добуе, добуе! Вече съм гоов!-каза с пълна уста. -Прасе!-казах под носа си.
Обрахме си партакешите и излязохме от къщата. Точно заключвах и Майк сви зад уличката. Качихме се в колата и потеглихме към летището.
