Страшна нощ

557 34 2
                                    

Всички влязоха в залата и Ник се завърна от "разходката" си. Джъстин си седна на мястото и зачака да започне "шоуто".

-Здравейте хорааа!-поздрави ни Ник.
-Здрастии!-казахме в хор.
-Днес ще научим танца, който ще трябва да изтанцува все един от вас на втория кръг...-прекъснах го.
-Чакайте чакайте! По правило не трябваше ли да танцуваме СОБСТВЕН танц, а не ваш?!
-Ами по правилата да, но аз искам да видя наш танц, за да видим дали ще можете да се справите с нашето темпо по турнетата-обесни ми Ник.
-Ясно.
-Така. Значи. Сега ще ви покажа целия танц. След това ще започнем със стъпките и накрая вие сами. Ще имате един ден за усъваршенстване и на другия ще трябва да се представите пред журито, което ще се състои от мен, добре познатият ви Джъстин и Скутър.
-Уооу!-казаха всички в един глас. Кво толко се кефят и аз не знам.
-Добре нека започваме!

Ник пусна музиката. Щяхме да танцуваме танца от Where are ü now. Обожавах този танц и да ви призная-знаех го. Бях го научила тъй като много го харесвах. Хореографът ни свърши с танца и ни погледна. Всички изглеждаха изплашени и аз дори не знам защо, но уви.

-Е какво ще кажете? Ще можете ли да се справите?
-Ъъъ-започнаха да заекват всички.
-Да!-казах гордо аз и всички се обърнаха към мен.-Какво ме гледате. Не е толкова сложно. Щом сте тук значи трябва да можете да се справите. Нали за това се състезавате?-забелязах как Джъстин се умсихва.
-Мая е права. Хайде да започваме!-Ник започна да ни показва началните движения.

Започнахме в 10:30. Приключохме в 18:30. Осем часа мъчение и то не, защото танца е труден, а защото "слънчицата" ми от съблекалнята не схващат и една бройка движения. В толкова тъпота не бях виждала дори и от трите "К"-та.

-Добре бе хора колко да сте зле?!-вече не издържах.-Първо наляво...не не другото ляво бе момиче! Сега отиваш напред и вдигаш ръката...не не тази ръка...ъгххх ще се самоубия, а не ще убия теб!-хванах се за главата и се обърнах с гръб към нея, защото не можех да я гледам повече.

Джъстин беше станал и беше дошъл при нас явно, за да й помогне на танцувалния инвалид.

-Спокойно Мая. Аз ше се заема Ник-потупа Демура по рамото и той отстъпи назад.-Така...-зачака за името й.
-Карла!-леле и тука ли продължават тези имена?!
-Карла ела!-повика я при него и тя отиде. Обърна я с гръб към него и я прегърна през корема.-Сега първо наляво-заедно...допряни един до друг тръгнаха наляво.-Сега напред и вдигаме ръката-отидоха напред и си вдигнаха ръката, а тая не спря да търка задника си в приятеля на Джъстин. Ебах ти курвата.-Видя ли лесно е!
-Хах с теб всичко е лесно!-завъртя се с лице към него и бях на милиметри един от друг.
-Кхм-изкашлях се.-Може ли вече да довършим танца?!-минах през тях, за да ида на мястото си и видях Бийбър как се усмихна самодоволно, а след това намигна на ухилената фо ушите кифла.

Living My Dream!Where stories live. Discover now