Living My Dream!

Шантав ден

Излязох от съблекалнята и влязох отново в залата. Нямаше никой другжосвен Кристина и Ник. Явно Демура беше "изгонил" останалите.

-Ник може ли да поговорим? А и Кристина можеш да идеш да събереш гаджето си от съблекалнята!-хванах Ник под ръка и се запътихме към изхода.
-Какво му направи?-ходеше към съблекалните, когато вратата им се отвори и от там излезе Бийбър. Беше бесен. Личеше си по лицето му.
-Ти и ти в залата веднага!-посочи мен и Ник.-А ти се прибирай!-каза на Кристина.
-Няма! Искам да разбера какво става тук!-въпротиви се кифлата.
-Ти за къв се мислиш, че ще ни казваш какво да правим?-изнервих се до краен предел.
-Влизайте в залата мамка му!-изкрещя и аз подскочих.
-Мая влизай!-подкани ме Ник. Явно не му беше до караници.

Влязохме в шибаната зала. Ник седна на един дюшек, а до него и Кристина. Аз нямах нерви, за да седя на едно вмсго и обикалях като пунпал наоколо. Джъстин влезе и заключи вратата след това прибра ключа в джоба си. Кво става?

-Ей ей! Кви ги вършиш? За кво заключи?-ще изпуша.
-Никой няма да излиза от тая стая докато не си изясним какво става! Ясен ли съм?-кресна.
-Абе я си гледай работата!-запътих се към вратата и започнах да блъскам по нея.
-Заключена е мила няма да се отвори-заяви ми Джъстин.
-Кво искаш да си изясняваме? Ти си луд! Кой нормален човек ще скочи на бой на някого заради...-спрях-и аз не знам заради какво? Защо му скочи на бой?-крещях в лицето на Бийбър.
-Първо не викай!-извика и той.-Второ не съм му налягал на бой. Ако мислих да го бия щеше да е посинен!
-Ехехех! Побойника! Ми тогава за кво го хвана за яката? Да си правите дишане уста в уста ли?-ръкомахах с тъце пред Джъстин, а Кристина и Ник седяха и мълчаха като наказани.-Кажи нещо Ник! Защо мълчиш?-погледнах го.
-Мая не ме намесвайте!-моля?-Джъстин виж. Това трябва да си го изясните насаме ние с Кристина не трябва да сме тук!-каза Ник. За кво говори за бога!
-Какво има да изяснявам с него и то насаме?-попитах аз отново крещейки.
-Ще спреш ли да викаш за секунда?-Бийбър ме попита.
-Аз просто така си говоря!
-Ъгх! Виж Ник прав си! Би ли закарал Кристина у тях?
-Не искам да се прибирам! Искам да ми обеснитр какво става тук!-заяви Кристина.
-После ще ти звънна и ще ти обесня!-обесни й Джъстин.

Тя просто кимна леко недоволна и с Ник излязоха от залата, за да я закара в тях. Сега започва истинската война.

-И? Сега какво? Чакам!-подканих го.

Той просто ме гледаше в очите. Очите му излъчваха смесени чувства. Имаше тъга, любов, лудост, да дори и лудост, но най-вече бяха объркани. И то много.