Nymphomaniac (Harry Styles Fanfic)

*Chapter nineteen* - ''Alone''

- Нищо...аз се радвам! - отвърнах. Трябваше да се радвам за нея. Трябваше да й дам одобрението си. Да я успокоя, че всичко ще бъде наред, макар че нищо от това не беше вярно. Трябваше да постъпя като истинска приятелка. Като най-добрата приятелка, която с очаква да бъда.

- Станала си доста емоционална. - Ерин се отдръпна за момент и се усмихна искрено насреща ми. Изглеждаше щастлива. Нямах правото да помрача това. Нямах право да проваля най-важния ден за нея. Не можех да го направя. - Тук ухае на мъжки парфюм, който ми напомня за този на Хари. - добави.

- Явно си доста запозната с аромата му, а? - Опитах се да я подкача, макар че изобщо не бях в настроение за това. Трябваше да разбера повече за връзката помежду им, ако изобщо са имали такава. Трябваше да узная абсолютно всичко за Ерин и Харолд.

- Хвана ме! Всъщност...мога ли да ти издам една малка тайна? - повдигна вежди. Бузите й постепенно започваха да поруменяват, а това изобщо не ми се нравеше. Всъщност започвам да усещам раздразнение. Налагаше се да си поема дълбоко дъх и да наостря слуха си за следващите й думи.

- Казвай! Ние сме най-добри приятелки, естествено, че бих искала да знам всичките ти тайни...

- Хари е невероятен в леглото! - изстреля, а аз я гледах шокиран поглед. Този шибан негодник все пак се е възползвал от Ерин. Бях бясна. В цялостния смисъл на думата. Тялото ми започна да трепери от ярост. Опитвах се, полагах наистина големи усилия да запазя самообладание и да не разкажа всичко за мен и Харолд на Ерин. Знаех, че има голям риск от това да ме намрази, но болката която изпитвах, докато слушах за това как Хари и тя са...спали заедно, ме отвеждаше по ръба на разума. Пречупвах се малко по-малко. Беше мъчително. Всичко това. - Хей, ъм...защо замлъкна изведнъж?

- Аз...просто не очаквах, че ще ми споделиш това. - Отвърнах искрено. Всъщност тайно се надявах да ми съобщи, че смята да го остави пред олтара. Мамка му.

- Очаквай неочакваното от мен! Хей, всъщност не си сама, нали?  Понеже видях мъжко палто на закачалката и предположих, че си имаш компания.

- Как влезе? - попитах. Нямах сили. За нищо. Имах нужда от това да се сгуша в леглото, завита през глава и да се отдам на самосъжаление.

- Ами всъщност чуках по вратата, но никой не ми отвори както се разбра, затова проверих дали е отключено и познай какво - имах попадение.

- Виж, Ерин, не знам как да ти го кажа, но имам нужда от уединение. Ще ти бъда блгодарна ако ме оставиш сама. - Признах си.

- Но ти не си сама. Има мъж в апартамента ти. Мога да го подуша. - Изсмях се сухо на думите й. Кучките имаха развито обоняние за представители от другия пол.

- Добре, просто се разкарай. Имам работа за вършене! - повиших леко тон. Опитах се да звуча развеселено и явно ми се е получило, тъй като тя ми прати въздушна целувка и си и минута по-късно вече я нямаше пред погледа ми.

Отидох до стаята, в която оставиш Бас. Той почистваше раните си.

- Съжалявам за всичко това. - Отвърнах.

- И аз.

- Ще можеш ли да ми простиш?

- Значи това е прочутият Хари, а? - каза, игнорирайки въпроса ми.

- Да.

- Той не те заслужава, Клара. Ерин беше тук, нали? -попита.

- Да,тя беше - прошепнах.

- Този Хари е пълен задник. Не заслужава да го обичаш.

- А кой заслужа да бъде обичан от мен?! Кой, Бас? Ти? - изкрещях. Пределът на силите ми беше ударил връхната си точка.

- Да! Аз! Ти трябва да обичаш мен, така както аз обичам теб! Разбери го! Набий си го в главата! Трябва да бъдеш моя, Клара! Моя! - Себастиян се приближи до мен и ме притисна в обятията си. Опита се да ме целуне, но аз не му дадох това право. Зашлевих го.

- Какво, по дяволите, правиш, Бас?! - мигновено се отдалечих от него. Страхувах се. Какво му ставаше?

- Ти си курва. Винаги си била такава! - засмя се той. - Онзи шибаняк беше прав!

- Разкарай се от дома ми! - отвърнах с предупредителен тон. Нямаше да играя в тази проклета игра.

- Трябваше да те помоля за свирка - продължаваше да се смее.

- Себастиян, говоря сериозно - изчезни! Махай се!

- Или какво? Ще ме заплашиш със секс, прав ли съм? Шибана нимфоманка! Още от гимназията беше толкова лесна. Всички говореха за това колко ненаситна си. Вярно ли е, че си участвала в тройка?

- Разкарай се! Разкарай се от дома ми, долно копеле! Разкарай се! - Ридаех. Страдах. Проклинах се. Мразех съществуването си. Мразех себе си.

Бях сама. Напълно сама срещу всички. Но знаех, бях убедена, че напълно сама щях да успея да отмъстя на всички, подиграли се с мен. Щях да започна от главния виновник за състоянието ми. А именно самият Харолд Стайлс.

***

Главата е пълен боклук, знам.;[

Съжалявам за забавянето. Нямах муза. Никаква.

Все пак ще се радвам ако сте харесали по някаква незнайна причина главата да ГЛАСУВАТЕ и КОМЕНТИРАТЕ. Благодаря предварително.

Обичам ви!