Playing Over The Player (On hold)

Девета глава: Горящи жирафиии

Дали изпуснах първата си целувка няма да разбера, но едно ще ви кажа. АЗ СЕ ПРЕПЪНАХ ВЪРХУ КРИСТОФЪР ШИБАН ДЖЕНКИНС ЗА ВТОРИ ПЪТ! Как? Сега ще ви кажа..

-Хей?-чух отново гласа му, смесен с биенето на сърцето му.. да.. чувах го.. ТА АЗ СИ БЯХ ЗАЛЕПИЛА ЛИЦЕТО ЗАГЪРДИТЕ МУ.

Осъзнах се и се побутнах, така че отново да съм права.. на краката си.

-Хей.-просто казах. Вече можех да чуя само надутата музика и многото хора, които предполагам провеждат някакъв разговор.. но определено няма да е толкова неловък колкото този, който ми предстоеше.

Всичко това обаче, като че ли беше на фона на всичко. Като че ли никой не забеляза какво се случи току-що. Все едно е най-нормалното нещо на този свят. Е, те могат да не го забелязват, но аз го забелязах.

-Ъмм..-бях прекъсната от мислите си за пореден път. Изглежда ще мога да се потапям в тях, без да спирам, само в душа.

-Аз..-тръгнах да казвам, докато не се осъзнах. Хаха, ако си мисли, че ще му се извинявам.-Ъм, съжалявам, но не съм аз виновна, че постоянно ми заставаш на пътя.

Първоначално замръзна, след което пусна толкова силен смях, че сигурно на горният етаж са го чули.

-О, така ли, Трипи Флипи?-каза още смеейки се. И вече и аз бях замръзнала за миг..

-Как ме нарече??

-Трипи Флипи.-този път едвам го чух, защото го каза с глава пусната назад, смеейки се.. още.

-О, така ли.. аз поне не съм..-тук вече мозъкът ми зацепи.. не мога да измисля по-тъпо нещо от неговото.-Адски скучна.-добавих накрая.

-Аха..-каза все още с лека усмивка на лице.-Хващам се на 10 долара, че няма да отидеш там..-каза сочейки към една малка групичка събрани в кръг с бирено шише посредата-..и да изиграеш цялата игра.-завърши, мазната усмивка все още на лицето му.

-А аз се хващам на 10 долара, че и 20 минути няма да издържиш..-скръстих ръце.
Той изпуфтя.

-Ще видим.-и щом довърши изречението си и двамата тръгнахме точно натам. Точно към този кръг от непознати хора. Сигурна ли бях в това, което правех? ХАХА, много ясно, че не.