Playing Over The Player (On hold)

Седма глава: Започва се..

Денят мина.. Както всички останали. Часовникът тиктака, идва този и онзи да те поздрави, ядеш, учиш, ходиш по коридорите, ядеш, слушаш скучното мърморене на учителите, ядеш.. Споменах ли, че ядеш?

В момента вървях по онези тъй дълги коридори, които толкова мразя. Но какво толкова, поне някои от тях водят към ядене.. ДОБРЕ ДЕ, СПИРАМ.

Сигурно за няколко минутки (не знам колко, бях заета да си мисля за храна) минаха докато вече бях пред отворените врати, през които влизаше слънчева светлина, която ме накара да притворя очите си докато свикна с нея. Не отричам, че сигурно съм преличала на стар тюлен.

Както и да е, огледах се наляво.. след това надясно.. и след това пак наляво.. И ето ги и тях. Две луди момичета махайки ми от средата на двора, сигурно мислейки си, че съм сляпа.

Кимнах в знак, че съм ги видяла и се запътих натам.

-Късогледа ли си?-попита Крис.

-А?-отвърнах, понеже не я бях чула.. Мислех за храна.

-Да не си късогледа?-засмя се и попита отново.

-Не, защо?-попитах объркано.

-Ами, не засичах колко точно ти отне, но със сигурност ти отне повече от две минути да ни забележиш.. в почти празният двор.. докато ние скачахме.. махайки.-добавяше наред саркастично

-Остави я, сигурно е мислела за Кристофър.-изръси Шар

ъм.

-Тф?-засмях се.

-Спокойно, шегувам се.-изсмя се Шар.

-А ДАЛИ??-ето я и Крис.. Дап, типична Крис. (А.К.А. Ети 😂❤️)

Смеейки се тръгнахме към колата й, като по пътя беше тихо. Всеки си мислеше за нещо. Шар сигурно за някое момче? Крис за сериали. А аз.. Аз за храна.
Добре дее, спирам.. наистина. Замислих се за цялата работа относно това парти. Или поне за партитата като цяло.
Отиваш в някоя къща или сам или с приятели. Или с гадже, ако по късмет някой всъщност вземе да хареса нещото на предната част на главата ти, което хората наричат лице.
След това, за да не останеш по-назад взимаш от пунша на това парти.. Всички си взимат от него, значи му няма нищо, нали?
Час по-късно се озоваваш на пода на някоя стая с групичка хора и шише на земята.
След което БАМ и всъщност осъзнаваш, че си в нечий гардероб с някакъв перверзник.
Минават седем минути, в които той получава по поне два шамара, точно защото е перверзник. И продължаваш да седиш в този кръг от хора на пода докато не ти призлее от пунша.
Оттам или отиваш да повръщаш в някоя баня.. или нечия качулка. Или направо се прибираш вкъщи и го правиш там.
На сутринта имаш такъв махмурлук, че едвам отиваш на училище.. А от там нататък само трябва да се надяваш никой учител да не забележи..
И коя е хубавата част от всичко това?
Ами и аз не знам.
Не съм много по партитата, но това няма да ми попречи да отида на това. То кой няма да отиде на това?
Поне ще имаш шанса да изпиташ всичко това за последен път докато си в това даскало.. Е, освен тези, които повтарят.