Той е Джъстин Бийбър. Кой не го познава?! Идолът на милиони тийнейджърки, които биха направили всичко, само и единствено, за да отидат на негов концерт. Тя е Мая Джонсън, една от милионите фенки. Мечтата й, освен да се омъжи за Джъстин Бийбър, е да...
-Хайде Мая! Ставааай! 6:30 е ще закъснееш!-чух майка ми как крещи от долния етаж.
Това беше рутина в нашата къща всяка божа сутрин. Но какво да ви кажа поспаланка съм. Като съм започнала да ви разказвам за себе си поне да довърша. Казвам се Мая Джонсън на 18. С дълга кестенява коса и пъстри очи. Имам стегнато и слабо тяло, защото тренирам хип хоп танци от 10 години. Живея в Маями, Флорида. Не си мислете, че съм някаква богаташка, само защото живея в този известен и красив град. Напротив най-нормално семейство сме. Майка ми се казва Джоди и е една от счетоводителките на компанията Apple, а баща ми Питър е един от адвокатите им.
Това е на кратко животът ми. А за бога щях да збаравя най-важната част от целия ми живот - АЗ СЪМ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ БИЛИЙБЪР НА ТАЗИ ПЛАНЕТА. Имам всичко на Джъстин Бийбър и един ден щях да бъда негова жена. Да както всеки билийбър твърди. Освен тази мечта, другата ми голяма мечта е да стана известна танцьорка и да танцуван в трупата на някой известен изпълнител, с когото да ходя по турнета. Но сега да оставим мечтите настрана и да се върнем към реалноста.
-Мая ако не станеш до 5 минути ще скрия всички албуми на Джъстин!-оооо повярвайте ми звучи много детински, но би го направила. -Идвам де! Обличам се!-ъгх понякога много ме дразни.
Е малко я поизлъгах. Тепърва ставах от леглото, но сега това са подробности. Влязох в банята и си измих зъбите и лицето. След това се върнах и застанах пред гардероба. И докде голямото чудене. Най-накрая избрах това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Беше пролет все пак и духаше вятър. Облякох се и слязох долу на закуска. Тате четеше нещо на iPad-a си, а мама ми сипваше портокалов сок. И двамата бяха приготвени за работа.
-Мила след малко трябва да тръгваме. Нали ще можеш да се оправиш сама? -Не мамо! Как така?-изиграх пет годишно момиченце, което го е страх да не остане само.-Сама ли ще ме оставите? Но аз съм на 18! Дали ще мога да си намажа филията с масло без да се порежа 26 пъти? -Хаха много смешно Мая Джонсън! А сега сядай да закусваш, а ние ще тръгваме! Хайде Питър! -Ха какво?!-чак сега забелязах, че тате не четеше нищо на таблета си, а просто си играеше на Angry Birds. -Време е да тръгваме! -Така ли? А Мая ти си станала! -Хаха да тате, а сега се върни тук, защото мама след малко ще запуши. -Хахах добре мила-тате беше страшен пич. -Добре! Добре се посмяхте на мой гръб, а сега Питър да тръгваме, защото закъсняваме! -Ех мамо! Знаеш, че те обичаме!-станах от стола и я целунах. Тя се усмихна и завъртя очи. -Да знам! Хайде Питъъър!-изкрещя докато излизаше от входната врата. -Идвам скъпа!-взе ключовете за колата и дойде да ме целуне.-Моли се за мен!-каза ми шепнешком и ме целуна по челото, а аз се засмях.
