Harry's doll

29 глава

-К-к-Крис? -Анабел?Не очаквах да те видя. - Аз също.-отвърнах му и отново се замислих. Мислех си откъде Хари знае, че Крис ми е близък. Не,не,едва ли знае, че Крис ми е доведен брат,но и да знае,това не е единственият въпрос в главата ми. Питах се от къде ли се познават,или дали Крис не му е казал за мен. Тези въпроси ме побъркваха.          - Хайде,Анабел, да влизаме, няма цяла вечност да стоим тук. -каза ми Хари. - Добре,но преди да влезем, може ли да те питам какво правим тук? -Ще видиш.-отговори ми той и влезе. Аз го последвах и влязох. След това с Хари седнахме на дивана. - Искате ли нещо за пиене?-попита Крис. - Не, благодаря -каза Хари -Освен ако Анабел не иска нещо.-обърна се към мен. - Не, и аз не искам. Крис седна на стола срещу нас. - Сега,някой може ли да ми каже какво става тук?-попитах леко ядосано. - Анабел, успокой се моля те.-каза Хари.-Спри да се преструваш, знам че, Крисчън е твой доведен брат. Това направо ме изкара извън нерви. Остава да разбера , че Крис се занимава със същите неща като Хари и направо ще откача.Та той беше толкова добро момче. Да в началото не се разбирахме, но с времето на него започна да му пука за мен и да ме защитава.Но всичко се промени, просто един ден Крис изчезна и повече не се върна.Не ме потърси повече, така и не разбрах какво се е случило с него.Но още не мога да разбера какво общо има с Хари. Също така какво общо имам аз с цялата тази работа с отмъщението на Хари.Нямам идея кой близък е бил съучастник в това, което се е случило на сестра му. Може и да са го излъгали, че тя е мъртва, но не вярвам . Докато мислех, телефона на Хари звънна. - Аз трябва да вдигна,тъкмо ще си поговорите на спокойствие. След като Хари излезе,аз реших да си поговоря с моя "брат",а и внимавах да не му се развикам и да не ме чуе Хари. - Крисчън,в какво си се забъркал?-попитах със спокоен тон.   - Аз мога да попитам същото Анабел . Как попадна при Хари?-погледна ме той с учудване.   - Бях на рожден ден и той ме отвлече.Опитах се да избягам няколко пъти, но той все ме хващаше. Накрая ми писна и реших да му играя по свирката. Така се превърнах в една от неговите кукли.А ти как се срещна с него? -Това не е твоя работа Анабел. - Добре, а къде беше през всички тези години,кажи ми! Той си мълчеше , беше го страх, но от какво? -И ти ли правиш същото като Хари? -Донякъде да. - Просто чудесно,него го разбирам,но ти Крис,ти не беше такъв. Какво се промени? -Всичко.- отвърна простичко той-Само ще ти кажа да бъдеш внимателна с Хари . Не искам да те изгубя заради една такава игра. - О,значи още ти пука за мен.Ако ми кажеш аз защо съм виновна за смъртта на сестра му, ще е добре.Пък и може да ти простя по-лесно. Преди Крис да успее да каже нещо, Хари се върна.Аз се престорих, че все едно нищо не е станало и дадох знак на брат ми да си мълчи.   - Е Хари,защо сме тук в крайна сметка?
-Ами всъщност дойдохме да видиш брат си.Мисля че има да си говорите.                      - Ние вече си поговорихме . Така че може ли да си ходим? - Не -отвърна съвсем ясно Хари. Не исках да му повишавам тон, за да не си навлека неприятности, затова си замълчах. Но не за дълго естествено. - Хари, не искам да говоря с него, но може ли да ми кажеш какво общо имате с Крис? - Анабел ще ти кажа това, ако реша. Престани да нахалстваш. - Добре, няма да настоявам. -дори и не ми пукаше за това, но поне исках да науча нещо за брат си, все пак не го бях виждала отдавна. - Анабел, ще ни оставиш ли за малко с Крис, искам да поговоря с него насаме и след това се прибираме.            Кимнах и просто отидох в една от съседните стаи.Но само се направих, че ме няма . Всъщност се скрих зад ъгъла без да ме забележят и започнах да подслушвам разговора.Просто ми беше интересно какво щяха да си кажат.      ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРИ -Е Стайлс, защо си тук? -започна Крис. - Просто така, но мисля че знаеш отговора. - Добре, но защо сестра ми е с теб, нали се бяхме разбрали да не я закачаш. - Кога съм спазвал тези обещания, както и да е, тя е невинна, но от друга страна някои хора са виновни. - Какво намекваш, Хари? -О не, нищо. Само гледай да не си казал нещо повече на Анабел, иначе си мъртъв. - Спокойно, аз поне си мълча.Казвай сега, защо дойде и без да ме баламосваш.
- Едно птиче ми каза, че сестра ми все още е жива. Искам да разбереш дали е вярно.
- И защо да го правя?- попита Крис.
Това момче така ме дразни. Бих го гръмнал, но не искам Анабел да е свидетелка.- помислих си.
- Защото сестра ти е при мен. И мога да я лиша от живота и' по всяко време.- подсмихнах се. Знаех, че не би оставил Анабел да бъде убита, въпреки че не му е истинска сестра.
- Добре.-съгласи се той.- Къде е.
- Там където винаги е била.-тръгнах да ставам.- Ако те хванат-замълчах- не ме познаваш.
Той само кимна.
Извиках Анабел и тя веднага дойде.
- Хайде да тръгваме.
Тя тръгна пред мен, като преди това се огледа да не е забравила нещо.
- Довеждане Крисчън.- каза му студено тя.
- Чао.- отговори простичко той, игнорирайки грубия и' тон.
В колата беше тихо. Бях намалил радиото. Анабел гледаше през прозореца, а аз си гледах пътя. Когато пристигнахме пред къщата, въведох паролата и вратата на двора се отвори. След като паркирах колата излязох и бързо се придвижих към вратата на Анабел, за да и отворя. Тя само ми се усмихна и излезе.
- Днес ще спиш с останалите кукли.- казах и'.
- Защо?- попита ме учудено тя.
- Защото не ми хареса как се държа с брат си.- казах, отваряйки входната врата.
- Но той.....
- Анабел не ми се слушат оправданията ти- разкрещях се- просто се качвай и заспивай.
Тя не каза нищо, а само се обърна и тръгна по стълбите към общата спалня.
--——————-----------------------------
Нова глава. Надявам се да ви хареса. Страшно много се извинявам за забавянето и'. Ще се радвам, ако гласувате и изразявате мнението си в коментарите различно от "некст". Също исках да кажа, че това е една от последните глави. За продължение не съм мислила, защото пръвъ искам да видя как ще свърши тази книга. Отново се извинявам за закъснението. Обичам ви!!❤️❤️
Пс: Започнах да превеждам история с Найл (Broken) ще се радвам, ако я погледнете и изразите мнението си.