Harry's doll

Шеснадесета глава

- Чуй, Анабел Елинор говори с мен и...
- Да видях.
- Не ме прекъсвай, ако обичаш. И реших да те пускам на училище.
- Найстина ли?- попитах като грейнах от радост.
- Да, но и това си има правила.
- Слушам.
- Аз ще те карам точно когато започваш, и ще тпе взимам точно когато свършваш. Никакви оставания и извънкласни дейности! ЯСЕН ЛИ СЪМ?
- Да.
- А и, ако кажеш на някого или се опиташ да избягаш, ще те убия без да ми мигне окото.
- Добре обещавам.
- Надявам се, че ще си спазиш обещанието както и аз моето.
Отидохме при другите, аз веднага скочих на врата на Елинор и и благодарих. След което и разказах всичко, за какво сме си говорили с Хари, и какво съм му обещала.
- Добре това е чудесно, сега ела да те запозная с момчетата.
- Не!
- Няма не! Хайде.
- добре.
Запознах се с тях, разбрах им имената, и също така разбарах, че не са толкова лоши за колкото ги мислех.
Русия се казва- Найл.
Този със светло-кестенявата коса- Лиам.
Този с кестенявата коса- Луи.
Този с тъмната коса- Зейн.
Всички започнахме да си говорим. Зейн предложи да играем на предизвикателстмва, и всичи се съгласихме. След време се изморих, и реших да си лягам.
- Момчета, аз се изморих и ще си лягам.
- Добре, лека.- отговориха ми те.
Качих се на горния етаж и започнах да търся стаята на Хари. Знаех, че тя ще се отличава от другите и за това се качих на третия етаж. Там видях огромна врата. Това трябва да е стаята на Хари. Влазох вътре. От вътре беше по-голяма, от колкото изглеждаше на вън. С любопитство започнах да разглеждам стаята. Всичко беше гигантско- леглото,ваната, бюрото. Абсолютно всичко. След като огледах цялата стая, отвориг гардероба на Хари, взех първата тениска която ми падна под рлъка, облякох я и легнах на удобното легло. Заспах веднага. По едно време нещо ме събуди. Това беше Хари. Когто се обърнах кам него той...