Harry's doll

Осма глава

-Тръгвай!-той ме хвана за лакътя и тръгнахме към кухнята-Яде ми се пица. Направи-Хари се излегна на стола, кръстоса крака и ме погледна настоятелно.
-Стига си ме зяпал!-скастрих го и извади пицата от фурната, за да я сервирам.
Сложих чиния с две парчета пред него и седнах на мястото си, започвайки да се храня.
-Изиграй ми стриптийз-изведнъж изтърси,а аз се задавих с парчето си.
-Мечтай си-отпих от водата до мен,защото щях да умра от задушване.
-Не, наистина-Хари се надвеси над масата,хващайки брадичката ми. Поглеждай очите му. После устните. Сериозно ли? Това ли е момента, в който трябва да прехапя своите, пъхайки езика си в устата, за да си играя със сливиците му? За тази работа си има доктори,моята в случая беше да го зашлева силно и да избягам от стаята.
-Анабел! Върни се тук! -извика след мен,а аз спрях на място. Обещах му да бъда перфектната и щях.-Защо спря?-попита смаян. А, първо искаше да спра,а после се чуди?-Очаквах да те гоня из цялата къща-той си отдъхна,докато не видя вдигнатата ми вежда. -Не,не,не!-следващия момент бягах нагоре по стълбите към някава стая. Влязох бързо и си отдъхнах.
Погледнах направо. Двойката,която хванах в грешно време, ме гледаше смаяно.
-Извинете!-изплъзнах се с неловка усмивка и бях уловена в капан между масивното тяло на Сю.
-Знаеш ли,че трябва да почукаш преди да влезеш?-засмя се той. За първи път виждах истинската му усмивка.
Но още го мразех! Но след това явно се осъзна и веднага сложи каменно изражение.
-Днес Зейн ще идва. Предложи ми петнадесет хиляди за теб и ще те помоля да не ме излагаш. Цяло чудо е,че се съгласи,след това,което направи на Луи и Найл. За сега само Лиам и Зейн не са контузени и ще те помоля да не го променяш!-той хвана косата ми,дърпайки я леко назад,а аз от своя страна изсъсках от болка.
-Значи те са следващите-бях достатъчно малка и се плъзнах под ръцете му, тръгвайки към мазето,където видях всички мои "приятелки" да си говорят.
Те се стреснаха от влизането ми.
-Анабел! Добре ли си?-те се втурнаха към мен. -Да не избяга от Луи?-попита Клариса. Сладка и ниска блондинка с плътни розови устни, и черни очи. Дали е имала семейство преди да я отвлекат?.
-Да, избягах. Хари ми съобщи,че довечера Зейн ще ме поеме, 15 бона е предложението му-другите ахнаха.
-До сега е давал толкова само на...-тя не продължи изречението си-Не,не! Не трябва да казвам. Хаз ще ме убие-усмихна се извинително.
-Не, кажи ми,Мария! Няма да му казвам!-паднах на колене. Наистина исках да знам.
-Стани, Ан.-тя прокара ръце през начупената си коса-На бившата на Хари. Тя също беше кукла. Обаче Зейн също я харесваше.Накрая двамата се скараха и се разбраха,че няма да се карат,заради някаква кукла и я убиха. Мисля,че още не са я преживели-Добре, не исках да знам. Защо ми трябваше да питам.
Вратата се отвори с гръм и трясък. Усетих ръце на кръста си,които ме вдигнаха.Погледнах задника на човека. Все пак към него бях насочена. Не, не беше на Хари. Неговият беше по-стегнат.
-Пусни ме!-изписках и ударих с юмруци по гърба му.
-Ноуп. Платих си за теб-да, това беше Зейн.
Погледнах момичетата. Прошепнах "Помогнете ми!",но те не направиха нищо. Просто сведоха глава. Добре, да ми бяха помогнали и Зейн,може би, един ден щеше да има деца. Но сега щеше да се наложи да го повреда.
*Гледна точка на Хари*
Видяхме как Зейн носеше Анабел на рамото си,а тя удряше по гърба му. Ухилих ѝ се, а тя ми показа среден пръст.
-Това момиченце си проси боя!-изказа се ядосано Найл.
-Няма да я барата-отвърнах-Имаме сделка с нея-обясних след като ме изгледаха.
-Да не стане като Жанвиев?-обърнах рязко главата си към Лиам.
-Не смей да я споменаваш-прошепнах ядно и се отпуснах на дивана.
Продължихме разговори за какво ли не. По едно време чухме ужасни ридания.
-Това Анабел ли беше?-всички се бяхме изправили, заради стряскащия звук.
-Нека да проверим!-рече Луи и се приближихме към стаята.
Отворихме рязко и заварихме Ан да си закопчава копчетата на дънките, а от Зейн нямаше следа.
-Къде е Зейн?-попита Найл. Побиха ме тръпки, а тя посочи леглото с поглед.
Погледнахме от другата страна. Зейн се клатеше напред назад,прегърнал краката си. След като ни видя зарида още по-силно.
-Какво става?-едва не се засмях.
-Тя ми отряза русия кичур-всички изпаднахме в необуздан смях.
Когато се обърнахме. От нея нямаше и следа.