Harry's doll

Дванадесета глава

-Тя знае твърде много!-извика ѝ обратно момчето и сложи пръста си на спусъка, готов да стреля. Но някакъв звук го спря. Отново хамстера. Хари направи няколко крачки назад, с момичето в ръцете си, затваряйки вратата.-Следвай ме, Анабел!-заповяда ми. Тръгна напред, държейки здраво приятелката ми.
Вървях зад него. Извадих телефона си от предния джоб на дънките, съвсем тихо, за да не привличам вниманието му. Набрах номера,който ми трябваше и върнах телефона си. Усетих вибрацията,която сигнализираше,че отсрещната страна е вдигнала. Влязохме в стаята, която той първо видя, а именно, моята. Какво съвпадение...нямам думи.
-Хари, моля те! Пусни я и аз ще дойда. Няма да бягам повече и ще слушам ужасните ти дружки. Моля те!-започнах да дърпам черната му блуза. Той извърна глава към мен, но не каза нищо. Затвори прозорците, като преди това бутна Алекс на земята.
-Млъкни, Анабел!-извика срещу мен, стреляйки на сантиметри от крака ми. Явно имаше за цел да ме сплаши.-Затваряй си устата,за да не умрете и двете-продължи по-спокойно.-Кучки...-чух да прошепва преди отново да отиде до русокосата. Клекна до нея, хващайки брадичката ѝ.
-Така, Слънце, какво да те правя?-попита той. Момичето пред него се опита да го захапе за носа, но той се отдръпна навреме, за да се размине с присаждане на нос.-Я виж ти, буйна като приятелката си. Дали Зейн ще те хареса?-напрегнах се. Моля се само да не я взима за кукла.
-Млъкни!-изсъска му синеоката до мен. Преди Хари да може да каже,каквото и да е, вратата на стаята беше съборена.
-Полиция! Имате право да мълчите, в противен случай всичко,което кажете може да се използва срещу вас!-рече полицая,който беше притиснал Хари в пода.
-Анабел? Ще си платиш-прошепна в ухото ми, когато минаваше покрай мен, държан от полицията. Добре, не знаех какво ще правя,ако четиримата глупаци ме отрият. Но едно знам, ще ги информирам.