Harry's doll

28 глава

Ние бяхме в "ice tower"- най-голямата ледена пързалка. Винаги съм искала да дойда тук, ни с човек който обичам, а не с някой извратеняк. Найстина ми харесваше, но не трябваше да го показвам особено на Хари. Той беше толкова странен в един момент те изнасилва, а в друг се държи сякаш нищо не се е случвало.
- Харесва ли ти?- попита той докато завързваше връзките на кънките си. Бях забравила, че е с мен.
- Предполагам.- отговорих студено.
Той само се засмя.
- Оправяй се, няма да седим тук дълго.- каза ми и тръгна към пързалката.
Въздъхнах, седнах на пейката и започнах да събувам обувките си.
Стъпих на леда и започнах да се въртя. Бях ходила на кънки в продължение на 3 години. Преди си мислех, ме никога няма да ми потрябва и все се карах с майка ми да ме отпише, но тя и не искаше да чуе. Е сега поне мога да правя нещо вместо да съм като Хари, който се придържа за парапета и вече сигурно падна над 14 пъти. Започнах да се въртя и да подскачам. Явно с това привлякох вниманието на Хари, защото той се облегна на парапета и започна да ме гледа. Не ме интересуваше трябва да му покажа, ме аз не съм като останалите му "куклички", който след като са си получили "наказанието" веднага ще започнат да му се мазнят и да му лазят в краката. Продължавах да мисля за това и без фа забележа той се беше приближил до мен.
- Уау, изненадана съм само, че успя да дойдеш до тук без да паднеш.- издмях се.
Той не изгледа на кръв, а аз придължавах да прилагам нещата, който бях научила и помнех.
ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРИ
Опитвах се само да се закрепя на краката си дикато Анабел си обуваше кънките. Защо въобще я доведох тук, защо просто не я оставях тя да се занимава с тези глупости, а аз да си седя спокойно на прйката и да я гледам как се опитва да направи нещо. Докато продължавах да се самообвинявам тя вече беше стъпила на леда и правеше от онези неща, който правят кънкьорите. Облегнах се та оалкото пособие на парапет до мен и започнах да я гледам. Да тя найстина беше добра. С бавни крачки тръгнах към нея, а тя дори не забеляза. Или е замислена или ме игнорира. Бях точно зад нея когато тя пиши да се заяде. Колко е глупава.
ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА АНАБЕЛ
Хари продължаваше до стой зад мен.
- Какво искаш?- попитах го грубо.
- Не ти отива този тон.- намигна ми.
- Ти сериозно ли?
- Какво?- попита той като отново се облегна на парапета, поставяйки ръцете си от двете страни на тялото си.
- Защо ме доведе тук?- започнах с въпросите.
- Защо не?
- Хах и питаш.
Той ме погледна странно.
- На колко си?
- 26, защо?
- Значи ти е рано за склероза.
- Какво се опитваш да постигнеш.
- На каква дрога си?
Той само се засмя и ме погледна в очите.
- Да не би някой да е ядосан защото вчера си получи заслуженото?- попита той и се запъти към изхода на пързалката.
- Заслужиното, ти сериозно ли ми говориш.- попитах го и го последвах.
Чакай защо го следвам. Останах на мястото си със скръстени ръце.
- По ми харесваше когато се движиш.- каза Хари като седна на пейката и започна да развързва връзките на кънките си.
Последвах примера му и седнах до него. След като и двамата сменихме кънките си с обувките, с който дойдохме се запътихме към изхода.
Исках да го питам защо го е направил, нали нямаше да ме нарани. Хах и аз найвната му повярвах, та той е психопат естествено, че ще е и добър актьор.
- Защо го направи?- сумите излязоха от устата ми преди да можа да ги спра.
- Кое?- попита той безразлично.
- Защо ми купи картофи Стайлс, според теб за кое те питам?- изкрещях.
- Не ми говори така!- изръмжа той- и го направих защото ме излъга.
- Та ти дори те знаеш какво стана сигурно тъпака Товлисън си е измислил как аз съм му се натискала.
- Не е ли така?
Аз го погледнах. Той найстина го е направил, мамка му този Луи, не мога да го дишам.
- Земя до Анабел.- той размаха ръката си пред лицето ми.
- Ти му повярва, толкова си тъп.
- Тогава ми кажи истината.- каза той и се облегна на вратат на колата.
Разказах му всичко, от това как отидох сама до тоалетната, как Луи влезе и започна да се опитва да ме изнасили и как Зейн на практика ме спаси и ми каза да не ти казвам.
- Е все пак е имало за какво да те накажа.- намигна ми.
- И за какво?-попитах го.
- Зейн ти е казал да не ми казваш и ти си го послушала, а не той те притежава.- каза ми Хари.
- Аз не съм предмет за да съм притежание на когото и да е.
- Е, явно си, а сега се качвай в колата, защото вече закъсняваме.
Закъсняваме ли? За къде.
- Къде ще ходим?
- Защо си толкова любопитна?
- Защо не ми отговаряш на въпросите?
Той само се засмя, без да ми отговори на нито един от въпросите. След не много дълго пътуване спряхме пред една голяма къща, която много приличаше на тази на Хари и останалите момчета, но те беше на нито един от тях. Къщите на момчетата се намираха близо една до друга, а тази си беше далеч от тази в която аз живея. Но ако съдя по постройката и видът на самата сграда, съм убедена, че вътре живее още един идиот който събира момичета и ги прави кукли.
- На кого е тази къща?
- Един приятел и доста близък човек- той направи малка пауза- за теб.
- К-К-какво?
Хари се засмя и ме поведе към входа. През краткия път, който изминахме не спирах да мисля за това което каза Хари. Как така мой бризък човек ще се занимава с такива неща, каквито се занимава Стайлс и другите. Това не може да е истина.
Стигнахме пред голямата врата и Хари позвъня. На вратат се появи високо стройно момче с кестенява коса вдигната на перчем. Имаше красиви до болка познати ми сини очи. Беше облечен в Бяла тениска, черни дънки и бели, високи кецове на Adidas. Той поздрави Хари и погледна към мен. Тогава замръзна и двамата замръзнахме.
- К-к...
----------------------------------------------
Това е новата глава. Съжалявам за закъснението, но тази година ще ми е много важна и трябваше да си взема някой неща и за това не успях да кача новата глава. Та надявам се да ви хареса и ви моля да изразите мнението си което да е различно от " некст". 😊❤️