Harry's doll

23 глава

Той разкопча ципът на роклята ми като не отделяше устни от мен. След малко всички дрехи бяха разхвърляни по пода. Бяхме само по бельо. Той започна да оставя мокри следи по цялото ми тяло. Започнах да се чудя " ами ако той ме иска само за да спи с мен и после да забрави за съществуването ми, ами ако стане както е станало с Мелиса. Когато тръгна да сваля и останалите дрехи по мен аз го спрях.
- Какво има?- попита, отделяйки се от мен.
- Ако ти кажа, че отнов размислих и мисля, че все още не съм готова много ли ще ме намразиш?- попитах, свеждайки глава на долу.
- Разбира се, че не, но нали не е заради Мелиса.
- Не.- излъгах го. Разбира се, че е заради нея, колкото и да се мразим взаимно не мога да и го причиня, а и не мога да си го причиня не го обичам толкова много, че да си загубя дествеността с него. Исках да е с момчето което той уби, него го обичах истински, но вече го нямаше и аз трябваше да продължа напред. Каво говоря той толкова много ми липсва натъжих се при мислите ми.
- Добре ли си?- попита, поставяйки ръка на раното ми.
- Да спокойно- изкарах една фалшива усмивка.
За пияно момче задаваше много въпроси.
Засмях се на собствените си мисли.
- Ще лягаме ли или предпочиташ да се приберем?- попита ме.
- Как точно смяташ да се приберем след като ти си пиян, а аз не мога да карам.- отговорих му като си наклоних леко главата.
- Може да не повярваш миличка, но аз мога да върша доста неща дори и когато съм пиян и едно от тях е точно това, че мога да карам без проблем. - намигна ми.
- Да, но вече платихме и по- добре да останем тук.
- Както решиш. - каза и се метна на леглото и потупа мястото до себе си, привиквайки ме да легна до него.
- Предпочитам да спя на дивана.- казах, взимайки едната възглавница.
- сигурна ли си?- попита повдигайки веждата си.
- Да.- отговорих му.
- Добре, както решиш, ако си промениш решението винаги си добре дошла.- подсмихва се и ми намигна.
Загасих лампата, легнах на не много удобният диван и се завих с одялото. Честно казано мислех, че хари ще ми отстъпи леглото и той ще легне на дивана, но явно той не е готов на такива жертви.
- Лека нощ, Анабел.- чух дрезгавият му глас.
- Лека нощ, Хари.- отговорих му.
Не можах да заспя дълго време, не само, защото попринцип ме беше страх от тъмното, а и от това, че постоянно чувах шумове от който си изкарвах ангелите. Страхът ми от такива неща ми е още от малка когато една вечер влязоха в къщата и ни ограбиха, не знам защо, но не събудих нашите просто седях на стълбите и гледах какво става. На сутринта цялата къща беше обградена от полицай и полицейски коли. Продължавайки да мисля за тази ужасна нощ която промени целият ми живот, преобръщайки го с краката на горе. Е явно съм заспала защото се събудих от ужасният сън, който сънувах.
Всички бяхме в мазето, а Хари държеше нож. Беше побеснял. Крещеше по всички ни. По ножа имаше кръв. Огледах се и видях, че Стела я нямаше. Хари ме видя, как се оглеждам и ми каза, че нея вече я няма, а и тя няма да е последната.
- Ти ще избереш коя да е следващата.- каза ми.
- Н-н-не!
- АНАБЕЛ!!- изкрещя той.
- НЯМА ДА ИЗБИРАМ КОЙ ДА УБИВАШ!- изкрещях нокъта сълзите се спускаха по лицето ми.
- Е щом не искаш ти ще си следващата.
Той метна ножа, който се заби в сърцето ми. Аз изпищях и се събудих.
Цялата бях обляна в пот, а хари вече седеше до мен.
- Харесва ми как викаше името още преди за съм успял да ти доставя някакво удоволствие.- той се засмя.
- ТИ СЕРИОЗЕН ЛИ СИ?? ТИ СИ ПСИХИЧНО БОЛЕН, ЕГОЕСТИЧЕН ЗАДНИК.
- КАК СИ ПОЗВОЛЯВАШ ДА МИ ГОВОРИШ ТАКА?!- изкрещя ми в отговор. Очите му от светли започваха да стават все по-тъмни и по-тъмни. Челюста му се затегна.
- А-а-аз не исках да го казвам просто не сънувах това което си си мислил, че сънувам.
- Какво сънува?- попита ме с притеснен тон. Очите му започваха да връщат нормалният си- светъл цвят.
Започнах да разказвам сънят ми възможно най-подробно. Не изпуснах нито една сцена и нямах това намерение. Сълзите не спираха да текът от очите ми, описвайки всеки писък, всяка капка кръв, всяко безжизнено тяло, всичко. След като спрях да разказвам за ужасният кошмар хари ме прегърна.
- Ето за това не трябва да отказваш да спиш на едно легло с мен.- той се засмя, а аз пуснах една малка усмивка да мине през лицето ми.
- Отиди си изплакни лицето, ако искаш си вземи душ и после ще тръгваме.
- Добре.- отговорих му и се запътих към банята.
Реших да си взема един душ. Съблякох останалите дрехи от мен и се наместих под течящата вода. След половин час стоене под душа чух как Хари ме вика да излизам.
- Хайде, Анабел не мога да те чакам цяла вечност все пак и аз имам работа.
- Добре, излизам след пет минутки.- провикнах се за да може да ме чуе от вече спряната вода.
Избърсах се с кърпата която бях взела преди да вляза облякох си бельото и поклята, която също взех с кърпата. Отидох пред огледалото, набързо избърсах разтеклата се спирала от очите ми. След като не намерих нищо с което мога да си изкуша косата реших просто да я подсеща колкото се може по-добре с кърпата и я вързах на кок.
- Анабел петте минути изтекоха.
- Излизам.- казах като отворих вратата.
- Ще тръгваме ли?
Аз само кимнах. Хари хвана ръката ми и се запътихме към изхода на стаята и съответно към този на хотела. На излизане Хари остави ключа за стаята на рецепцията и излязохме от високата сграда.
Когато се прибрахме всичко беше в пълна бъркотия. Куклите правиха каквото си искат. Хари много се ядоса от това което видя и започна да крещи.
- КАКВО СТАВА ТУК?!
Всички млъкнаха и с ужас на лицето погледнаха към нас.
- Х-х-хари ние...
- ТИШИНА! НЕ ИСКАМ ДА СЛУШАМ. ВСИЧКО ДО ПОЛОВИН ЧАС ДА Е БЛЕСТЯЩО ЧИСТО, А АКО НЕ Е МИСЛЕТЕ МУ. ЩЕ ИМА ОГРОМНО НАЛАЗАНИЕ ЗА ВСИЧКИ ВИ, БЕЗ ТЕБ.- той ме погледна.
Знаех, че сега всичките кукли щяха да ме намразят.
- Вие започвайте, а ти ела с мен.
Той ме завлачи към стълбите, а останалите започнаха да почистват голямата стая.
Влязохме в стаята на Хари. Той беше по-побеснял от колкото беше в сънят ми. Започнах да се плаша, ами ако се случи същото, ами ако той ни убие всичките. Докато съм си мислиша тези неща не съм осъзнала че зяпам Хари.
- Какво?- попита ме той.
Аз само го изгледах въпросително.
- Защо ме зяпаш?
- Ъммм аз...
- Спокойно нищо няма да направя, особено на теб.
Седяхме няколко минути като нито един от двама ни не обелваше дума.
- Аз ще се обадя на момчетата да дойдат.
- Добре.
Хари звънна на Найл и му каза да дойде с останалите момчета.
Като затвори телефона някой почука на вратата му.
- Да.
- Ъм Хари ние сме готови.
- Добре.- беше единственото нещо което каза преди да затвори вратата пред лицето и.
След петнадесет минути момчетат ве бяха в къщата.
- Ан, моля те направи нещо за ядене.- помоли ме хари.
- Добре.- беше единственото нещо което казах преди да се запътя към кухнята.
Извадих една голяма чиния в която наредих солени и сладки неща.
Върнах се в стаята при момчетата, оставих чинията по средата на малката масичка и седнах до Хари, а той обви едната си ръка около раменете ми.
- Е Хари ще я даваш ли отново.- попита Луи отпивайки от чашата си.
Той ме погледна и ми се усмихна. След което отново се обърна към Луи и му каза....

----------------------------------------------
Съжалявам за огромното закъснение. Нямах много време, а и искам да развия малко повече някой от другите ми истории, също така помагам на няколко момичета с техните истории и общо взето закъснението е заради това. Вече ще се старая да качвам глави по често и да са по дълги.