I'll be here for you

Chapter 12 (1342 words)

Гл. Т. Йонги

- Благодаря ти, че дойде възможно най-бързо, хьонг. Има нещо, за което трябва да поговорим и не е хубаво.

Съпроводих Джин до дивана в хола и двамата се настанихме на него, споглеждайки се. Облегнах се назад и шумно преглътнах насъбралата се слюнка.

- Казвай какво става, Йонги.. Не ме дръж в напрежение, ами изплюй камъчето.

Затворих очите си и леко разтворих устни, оставяйки думите сами да се плъзнат по тях.

- Онзи Техьонг е взел за заложник майка ни. Иска огромна сума пари, за да си я върнем обратно. Даде ми срок от две седмици и нито повече. Не знам дали трябва да му вярваме.. Каза ми да не споменавам на никой затова, но сметнах за добре да ти кажа.

Беше ми трудно да произнеса всички тези думи, но в крайна сметка успях. Чух тежката въздишка на брат си, след което леко помръдване от негова страна.

- В момента се сдържам да не ти изкъртя зъбките.. Как можа да не ми кажеш от самото начало?!... Направил ли е нещо на мама? Това животно как ще го... Ъгх, както и да е... Каква е сумата?

- Спокойно, мама е добре.. Поне засега.. Извинявай, че не ти казах, но ако ти беше на моето място щеше да направиш същото. Сумата е 86 милиона, която е над възможностите ми.. Не знам откъде ще ги намеря тези пари..

Изражението на Джин се отпусна, когато разбра, че мама е добре, но отново се притесни, разбирайки за сумата. Минаха няколко секунди и той грейна, скоквайки от дивана.

- Това е! Сега се сетих, че в банката имам заделени пари! Преди спестявах за нов автомобил, но това не е важно. Важното е, че разполагаме със сумата. Ще ги изтегля и довечера отиваме за майка ни!

Зарадвах се като детенце на нова играчка, но проблема беше, че не биваше да водя никой със себе си.

- Но аз трябва да съм сам на срещата..

- О, няма проблем.. Виж как ще направим.. Значи ще съобщя на полицията затова и те сигурно ще измислят някаква стратегия. От теб се иска само да му звъннеш и да му кажеш, че тази вечер ще му предоставиш оговорените пари.

Изправих се и го погледнах с широка усмивка на лице, кимвайки бързо. Бръкнах в джоба на панталона си и извадих смартфона си. Набрах телефонния му номер и зачаках отговор от отсрещната страна. След третия сигнал се чу мъжки нисък тембър.