I'll be here for you

Chepter 9 (784 words)

Гл. Т. Техюнг

Успях да разбия вратата, но беше късно, защото онези идоти вече бяха се изпарили. Тръгнах към дивана, на който Джин седеше и ми приказваше сладко, сладко. Тръшнах се на него, усещайки смразяващата болка в главата си, причинена от ударите на онзи хлапак. Кръвта от носа ми вече беше засъхнала, а лицето ми подпухнало. В този момент пред себе си и Бога си обещах, че ще им стъжня живота, каквото и да ми коства! Грабнах декоративната възглавница, която бе до мен и гневно я запратих напред, изкрещявайки. От стаичката за прислужници излезе едно от момичетата, работещи тук. Виждайки ме в какво състояние съм, постави длан на устата си и бавно тръгна към мен.

- Г-н Техюнг... Добре ли сте? Какво е станало с вас? Мога ли да ви помогна с нещо?

Тя се доближи до мен, гледайки ме изплашено, но и в същото време си личеше, че бе загрижена за състоянието ми.

- Да, можеш да ми помогнеш.

Хванах я за китката и я завлякох към спалнята си. Тя изскимтя, но не посмя да се дръпне, защото знаеше какво ще следва. Не й беше за първи път.
Качихме се в спалнята, затворих след себе си и я тръшнах на леглото. Гледаше ме изплашено с насълзени очи. Прокарах пръсти по колана си и започнах да го разкопчавам.

**************************

На следващия ден:

-Искам да разбера всичко за Йонги, проучи го. Започни от детството му, майка, баща, откъде е и т.н. Обади ми се като приключиш с разследването и гледай никой да не те вземе под око. Разбрано?

- Да, шефе.

Затворих слушалката и оставих телефона на масата. Бръкнах в джоба на сакото си и оттам изкарах кутия ,,събрание", взех си една цигара, запалка и запалих, дръпвайки от нея.
,, Сега ще те разбера колко смел си всъщност, Йонги. Ако знаеше какво те чака..."
Отново си дръпнах, след което издишах дима, усмихвайки се леко. През ум ми мина сценката, която му подготвях:
,,Аз, той и майка му. Милата му майчица, със сълзи в очите го моли да стои надалече, да не ми се връзва на глупостите, но той..."

- Мамка му!

Изругах пред себе си, когато вибриращия телефон прекъсна мислите ми. Погледнах го с досада и се протегнах, натисвайки зелената слушалка.

- Господин Техюнг на телефона, кой се обажда? О, здравейте госпожице. Да, да, имам време, кажете. Лист? Разбира се, че имам, момент само.

Бръкнах в чекмеджето и извадих лист и химикалка.

- Готов съм, казвайте адреса.

Стараех се бързо да записвам всичко. Това беше адреса на майката на Йонги и нямах търпение да отида на крака при нея.
След малко приключих с разговора, загасих цигарата в пепелника и станах от стола.
Тръгнах към шкафа с вратовръзките, отворих го и си избрах една. Завързах я, след което наместих яката на ризата. Грабнах телефона си, погледнах часа и установих, че е 19:49.

********************************

Пътувах към посочения адрес. В колата бяхме няколко човека, аз и двама от охраната ми. Вече виждах къщата, скромна и тук-таме олющена боя. Нищо, което да ми грабне окото. Спрях до алеята и загасих двигателя на колата. Слязохме от нея и тръгнахме към входа на къщата. Като стигнахме, звъннахме на звънеца и зачакахме да ни отворят. След близо минута вратата леко се отвори, показвайки се жена, която на външен вид бе младолика. Не бях сигурен дали това е майка му.

- Извинете, тук ли е майката на Йонги? Спешно трябва да говоря с нея свързано е със синът й.

Жената смени гримасата на лицето си и пребледня леко.

- Аз съм майка му. Какво се е случило?

Обърнах се към охраната и им направих знак с глава. Те отреагираха бързо и се вкопчиха в нея, хващайки я подмишници. Тя започна да пищи и да се мята наляво и надясно. Реших, че с това трябва да се заема аз. Изкарах приспивателно и го забих във врата й.
Постепенно жената се успокояваше докато накрая не заспа. Тръгнах към колата, а охраната зад мен я мъкнаха.
Стигайки до нея, отворих задната врата и направих знак да я сложат там. Минах от другата страна и седнах на шофьорското място, след което и хората ми се настаниха в колата. Изкарах телефона си от джоба и снимах жената. Написах съобщение към Шуга, а в него гласеше: ,, Кое е това сладурче, Йонги? Майка ти ли? Толкова мила жена ми се струва. Виж колко безгрижно си спинка. Имаш шанса да я видиш, само следвай инструкциите ми.
1-во не искам полиция или твой придружител. Искам те сам.
2-ро, ако се опиташ да ме изиграеш, майка ти ще пострада.
3-то в полунощ бъди пред входа на централния парк, там ще те чакаме.
П.С. Без номерца, сладурче.'' и заедно с това изпратих снимката. Подла усмивка се лепна на лицето ми, прибрах телефона в сакото си, запалих колата и потеглих.