I'll be here for you

Chapter 3 (830 words)

Гл. Т. Джимин

Бях застанал пред огледалото в банята. Бях си смъкнал черната тениска и проницателно гледах раната, която Шуга бе ми направил. Прокарах ръка през косата си. Това раздиращо, глождещо чувство още бе в гърдите ми. Струваше ми се, че сърцето ми изпомпва въздух вместо кръв. Изпитвах едновременно страх, болка, обич и объркване. Но най-силно от трите беше чувството на съкрушителен, разяждащ страх. Погледът ми беше закован върху раната. Спомените от преди един час безмилостно нахлуха в главата ми. Аз бях изчукан по най - безмилостния начин, не си усещах дупето, а болката в гърдите удряше крайното число на живачния термометър, но го обичах. Да, обичах този шибано извратен човек. Още от първия миг, в който го видях усетих прилива в сърцето си. Не биваше да се увличам. Разтърсих глава, облякох си тениската и излязох от банята.

*********************

- Аз отивам до магазина.

Бях отворил входната врата, съобщавайки на Шуга, че излизам.

- Отивай.

Излязох от вкъщи, пъхнах ръце в джобовете си и тръгнах към хранителния магазин. Темпото ми на ходене не бе много бързо, защото усещах раздиращата болка в задника си. Е, нямах бърза работа.

********************

Вървях по тъмна и самотна уличка, с покупките в ръка. Навън рязко градусите спаднаха и студът проби бариерата около тялото ми и навлезе в него. Нямах търпение да се прибера при Шуга. При мисълта за него сведох глава надолу, почервенявайки леко. Вървях така известно време и изведнъж се блъснах в нечий тяло.

- Ох, моля да ме извините. Аз не иск..

- Какво има, сладурче? Не се ли радваш да ме видиш? Колко жалко, защото аз се пръскам по шевовете.

Това лице, този глас и тази манипулативна усмивка... Ким Техюнг..

- Какво правиш тук?

Попитах с треперещ глас, правейки крачка назад. С това копеле нямаме много хубави спомени заедно..

- Не е ли очевидно? Дойдох, за да прибера своето си.

Той направи крачка към мен и хвана брадичката ми с палец и показалец. Погнусих се и рязко дръпнах главата си назад.

- Не ме доближавай! Откъде знаеш къде се намирам?!

- Хаха, сладък си. Не си се променил. Все същото жалко подобие на човек си.