Chapter 8 (1167 words)

991 100 6
                                    

Гл. Т. Джимин

- Шуга?

Плахо произнесох името му и погледнах високата фигура пред мен, която ме дърпаше нанякъде. Изплъзнах дланта си от неговата и спрях на място, засрамен от голотата си. Той отпусна ръката си до тялото, спря се на няколко крачки от мен и се обърна. Погледна ме с неразбиране и неуверено се приближи до мен. Забеляза, че съм засрамен и леко се усмихна. Прокара пръсти по пламтящата кожа на рамото ми, продължи надолу и стигна до пръстите на ръката. Преплете неговите с моите, приближи устни до челото ми и нежно ме целуна. Усетих приятно топлия дъх да се блъсва в кожата ми и меките му плътни устни. За части от секундата бях забравил голотата, срамът и всичко останало. Сега бяхме само аз и той в нашия малък, но достатъчно голям свят за двама ни. Сърцето ми заби силно с риск да изскочи от гърдите, а дишането ми учестяваше. Обвих ръце около кръста му и го гушнах със сила, която за него сигурно бе нищожна.

- Хьонг, не знам какво бих правил без теб. Не знам как бих живял. Ти си моя въздух, моя начин на живот. Хьонг, докато бях завързан за онзи гаден стол, не спирах да си мисля за теб и затова, колко много се нуждая от твоя допир. Нуждая се от твоя смях, който е лек за ушите ми, твоя допир, който е лек за кожата ми и твоето присъствие - лек за всичко. Моля те, бъди моя ангел пазители и не ме давай на никой. Обичам те, любими мой...

Зарових лице в гърдите му, чух сърцебиенето му, беше бавно и спокойно, правеше ,,туп-туп". Този звук ме успокояваше и се чувствах по-спокоен и сигурен.

- Винаги ще съм до теб и ще те пазя от беди. Ще бъда в сънищата ти, попречвайки на кошмарите да те достигнат. Ще бъда твоята бариера срещу злото. За теб тръгвам срещу целия свят, запомни.

Гушнах го още по-силно след неговите думи, които стоплиха душата ми. Толкова кратко, но и в същото време изчерпаемо. Надигнах поглед и погледнах красивото му лице.

- Шуга? Как ще изляза без дрехи?

Той свъси поглед надолу и ме погледна в очите, а зениците му леко бяха разширени. В тях се четеше любов. Прокара показалец по лицето ми и отстрани кичура коса, който се беше наместил най-нахално. Приближи устни до ухото ми:

- На мен ми харесваш така.

Ококорих очите си, отдръпнах се и го погледнах уж злобно.

I'll be here for youWhere stories live. Discover now