I'll be here for you

Chapter 11 (964 words)

Гл. Т. Йонги.

,,Скъпи, Йонги. Надявам се сумата, която ще видиш на по-долните редове да не те затрудни по някакъв начин. Но преди да стигнем до този момент ще ти кажа няколко думи.
Преди 3 години аз и Джимин живеехме заедно. Бяхме щастливи един с друг и всичко си вървеше по мед и масло.
Но един фатален ден той ме хвана в изневяра...
Аз и най-добрия ми приятел бяхме в спалнята. Стояхме и чакахме Джимин, за да вечеряме заедно. Нещата не се развиха правилно.. Той ми се нахвърли, а аз по някакви причини му отвърнах. Истината беше, че Джимин не ме бе задоволявал отдавна и тялото си искаше своему. Просто ежедневието ни бе пренатоварено. Виждахме се само на вечеря и после в леглото за сън. Повтаряше се всеки божи ден, а чувствата ни изстиваха. Така, де... Той ни завари на леглото.
Всичко беше се случило за части от секундата. Още си спомням изражението му, виждайки ни един върху друг. И сега ще си помислиш: ,, Какъв педал." Да, но не си прав. Опитах се да му обясня ситуацията, но той не пожела да ме изслуша.
На другия ден се събудих и мястото до мен бе празно, а на възглавницата му бе оставена лист хартия. Взех я и започнах да я чета. На нея пишеше, че не можел да живее с човек като мен, че ме е обичал до болка, а аз така гадно съм се подиграл с него. Не можел да забрави стореното и не искал. Съобщи ми, че се мести и да не си правя труда да го търся.
Разбира се, че го потърсих, но той сякаш бе изчезнал в дън земя.
Минаха години и ето, че отново го намерих. Целта ми беше да върна всичко по старо му, но тогава разбрах, че е с теб. И сега, скъпи ми Йонги, ти притежаваш нещо, което по право си е мое. Затова реших, че тази игра се играе от двама и взех нещо твое. Надявам се да се забавляваш в компанията си, но за съжаление на твоята скъпа майчица не й е забавно.

Парите, които трябва да ми предоставиш са 86 милиона, имаш две седмици. Напомням ти, че ако не ги получа майка ти ще пострада. "

Стоях втренчен в написаните думи и не знаех на кой неземен свят се намирам. Знаех, че Джимин и Тае са били заедно, но подробностите бяха спестени. Истината е, че не се трогнах от случката. Смятам, че Техюнг си го е заслужил занапред да бъде сам. Ако беше мъж на място и да му се натискат стотина, пак нямаше да се поддаде. Повече ме глождеше факта, че той е отвлякъл майка ми и сигурно се държи с нея като с мръсно псе. Сумата не мисля да я коментирам... Толкова много пари, не знам откъде мога да намеря и то за две седмици. Баща ми бе заминал за чужбина, но ако разбере за случващото се... Тае ми каза да не водя никой със себе си, но не ми спомена, че не трябва да споделя на някой. Затова смятам утре да се консултирам с Джин.
Усетих вибрация в джоба си, бръкнах в него и извадих смартфона си. Погледнах екрана и на него изписваше ,,Бебчо", но преди да му вдигна погледнах часа. Беше почти един и половина сутринта. След като видях часа, натиснах зелената слушалка и вдигнах.

- Йонги, къде се бавиш?! Казах ли ти да не се замайваш много, много? Колко е часа? Имаш ли си на представа, а?!
Прибирай се веднага вкъщи! До десет минути те искам пред мен, ясно ли ти е?!

- Сп...

От другата страна се чу прекъсващия сигнал на връзката. Това момче най-нагло ми държи сметка, а после ми затваря телефона. Станал съм мъж и смятам, че и сам мога да се оправям, а не да ми се държи сметка в колко се прибирам. Изръмжах нервно и блъснах по волана, а той свирна веднъж. Припряно запалих колата и превключих на първа, излизайки на пътя.

**********************

- Колко е часа, а? Можеш ли да ми кажеш? Къде беше? С друг ли се срещаш? Отговори ми, Йонги!!

С Джимин бяхме втренчени един в друг. Успя да ме изнерви допълнително, браво на него. Слушах го как ми опява насреща, а търпението ми се изпиляше. Напрежението и раздразнението напираше между нас, а когато чух последните изречение ми приля.
Изръмжах срешу лицето му, хванах го за тениската и грубо го блъснах в стената. Той сви очите си при сблъсъка и после ги отвори, забивайки ги в моите. Гледаше ме някак си изплашено и в очакване на следващото ми действие.

- Слушай ме много внимателно, Джимине! Аз не се срещам с никой друг и не мисля да го правя! Казах ти, че излязох навън, защото не можах да заспя! Какво не можеш да разбереш под това?!

Всичко замря в тишина. Той ме гледаше все така изплашено, а аз бях на върха на яростта.
Изведнъж Джимин хвана лицето ми в шепи и грубо сля устните ни. Останах изненадан от действието му, но не му попречих, а напротив - отдадох му се. Вкара горещото си и палаво езиче в устата ми и го заигра с моето. Обхванах го за кръста и го повдигнах, обвивайки краката му около ханша си, без да отделям целувката. Ръцете му нетърпелито шареха по врата ми. Направих няколко крачки назад и усетих как се блъсвам в нещо. Разбрах, че това е леглото и седнах на него. Джимин се настани в скута ми и грубо започна да отърква дупето си в твърдия ми член. От движенията на ханша му ерекцията се засилваше. Захапа силно долната ми устна, изсмуквайки червената течност. Плъзна горещите си и плътни устни по кожата на вратлето ми и ги спря до ухото.

- Хьонг, изчукай ме...

Милярд тръпки пропълзяха по тялото ми, чувайки сексито му гласче близо до ухото ми. Жадно прокарах език по долната си устна и шумно простенах.

- Имаш го..