I'll be here for you

Chapter 10 (1049 words)

Гл. Т. Йонги

С Джимин лежахме под меките, ухаещи добре завивки и нежно си играех с копринената му коса. Той бе се сгушил в мен като малко детенце и дишаше тежко, но спокойно. Бях изпълнен с щастие, защото отново бе в моите ръце.
В стаята цареше задгробна тишина докато тя не бе нарушена от извибрирването на телефона ми.
Протегнах свободната си ръка и го взех от нощното шкафче. Отключих го и видях, че някакъв непознат номер ми е изпратил съобщение. От една страна се притесних, но от друга любопитството си каза думата.
Отворих съобщението и започнах да чета.

,,Кое е това сладурче, Йонги? Майка ти ли? Толкова мила жена ми се струва. Виж колко безгрижно си спинка..."

Сърцебиенето ми се ускори до краен предел, виждайки майка ми на онази проклета снимка. Нежните й китки бяха завързани с някакво грубо и стегнато въже, а на вид изглеждаше преуморена. Дори в съня си не бе спокойна. Прочетох и условията, които ми бяха възложени. Не беше нищо сериозно и определено щях да отида, каквото и да става.
Погледнах часовника, беше осем без десет. Имах време до полунощ, но не бе много.
Върнах мобилното устройство на нощното шкафче и внимателно станах от леглото, за да не събудя спящото бебе. Постоях малко до леглото и го гледах как спинка. Беше красив и спокоен. Наведох се и нежно го целунах по челото, след което се изправих.
Извадих си черния костюм и прецизно го облякох.

***************************

Оставаха близо петнадесет минути преди полунощ. Стоях пред входната врата на къщата и безцелно наблюдавах паркираната кола до алеята.
Реших да не се задържам повече и тръгнах към колата. Стигайки до нея, я отворих и влязох вътре, затваряйки след себе си. Вътре градусите бяха се понижили и затова беше леко студено. След малко я запалих, изчаквайки да се позагрее, а през това време отново погледнах часа. Оставаха по-малко от 10 минути, а аз още се бавех.
След малко въздуха се пречупи и аз потеглих към оговореното място.
По това време улиците и трафика бяха спокойни и за 2-3 минутки щях да стигна.

**********************

Паркирах колата близо до входа на централния парк. Сърцето ми отново заби лудо, а дланите ми започнаха да се потят. Поех си дъх и поставих ръка на дръжката, когато на телефона ми се звънна. Погледнах към екрана и видях, че Джимин ме търси. Явно се е събудил и е разбрал, че ме няма. Оф, сега как ще го излъжа..