I'll be here for you

Chapter 1 (667 words)

Гл. Т. Шуга

Часът бе малко след полунощ, нощта срещу сряда. Бях си легнал в топлото и широко легло. Поредна нощ ми се случваше да не можех веднага да заспя. Лежах и гледах черния таван, а приятния ветрец, който идваше откъм прозорецът, нежно галеше кожата на ръцете ми. Чуваше се воя на уличните кучета и тук-таме някоя преминаваща кола. С други думи атмосферата си беше приятна, меко казано.. Ето, че неусетно започнах да се унасям в най-сладкия си сън, когато вече бях дълбоко заспал.

******************

- Какво? Кога? Не съм готов.. Добре, доведи го...

Затворих слушалката на телефона и го захвърлих на дивана, въздишайки шумно. Нов съквартирант.. Само това ми липсваше... Как ще го посрещна? Апартаментът е пълен хаус. Дрехи, храна, напитки.. Всичко беше разпиляно.. Ах, как мразя да не бъда уведомяван от по-рано. Копелета..

Заех се с цялостното почистване на апартамента, когато настоятелно се звънна на вратата. Мамка му, толкова ли са бързи?! Претичах до вратата, но преди да я отворя несръчно пооправих косата си. Поставих на лице една фалшива усмивка и отворих вратата. Погледа ми се спря върху момчето, седящо с два куфара до себе си. Беше добре изглеждащо, високо с катранено черна коса. Може би не е толкова зле да си имаш съквартирант. Стояхме втренчени един в друг, когато събеседникът не наруши тишината.

- Здравей, аз съм Джимин. Аз съм новия ти съквартирант. Приятно ми е да се запознаем и се надявам да се спогаждаме.

Момчето ми отправи една рекламна усмивка и протегна ръката си към мен, за да се здрависаме.

- Шуга, приятно ми е.

Вече нямаше следа от фалшивата усмивка, която до преди секунди си бях ,,сложил'' на лицето. Сега, на нейното място бе се появила истинска и приветлива усмивка. Протегнах си ръката и обхванах неговата, здрависвайки се с него. Интересно, момчето си имаше здрав похват. Той пусна ръката ми, хвана си куфарите и влезе вътре. Започна да оглежда целия апартамент. Стана ми леко неудобно и мигновено тръгнах да си събирам глупостите от земята. След секунда той вече беше до мен и ми помагаше с прибирането.

- Няма нужда да ми помагаш. Мога и сам.

Измрънках недоволно, отправяйки му празен поглед. Мразех, когато някой ми се бърка в нещата. Обичах сам да си върша всичко, защото само аз знам как да го сторя. Джимин ме погледна с усмивка, игнорирайки протеста.

- Спокойно, ще ти помогна с това. А и така ще се сближим повече.

Стиснах пластмасовата бутилка от вода, която държах в ръката си и изсумтях недоволно. Всеки път ли ще си вре носа навсякъде?

******************
Стоях пред огледалото и безнадеждно се опитвах да си вържа вратовръзката. Сумтях през една минута. Бях крайно изнервен, че нещата не ми се получават. След половин час имах среща, а аз още се бавех с тази тъпа вратовръзка. Последваха провали и ругатни.

- Аз ще ти помогна.

Чу се зад мен, а аз погледнах в огледалото и погледите ни с Джимин се засякоха. Бях изнервен, а сега и той да ми се появи..

- Няма нужда да ми помагаш. Не съм малък и мога сам да се оправя.

Едва се сдържах да не му повиша тон. Адски много ме дразнеше неговата постоянна намеса.

- Хайде, хайде. Гледам те колко се оправяш. Висиш тук от десет минути. Дай на мен.

Хвана ме за китката и ме бутна на стената, хващайки вратовръзката. Какво по... Никой няма право да се държи така с мен. Това копеле... Толкова невинно... Тази малка устичка... Искам да го чукам в нея, аз... Горещи тръпки направиха бърза обиколко в тялото ми и се спряха в боксерките. Дръж се приятел.. Не мисли затова как можеш да го изчукаш по твоя болезнен начин.. Как можеш да го накараш да свърши поне 5 пъти, как... Стига! Стиснах юмруци и зъби, отмествайки погледа си от устата му върху сръчните му пръсти.

- Ето, вече си готов.

Потупа ме по рамото с неговата дразнеща усмивка, която никога не слизаше от лицето му. За негово съжаление не му отвърнах със същото. Тръгнах към входната, взимайки си ключовете за колата. Стигайки до вратата, излязох и затворих след себе си.