Влюбих се в лошото момче (Временно спряна)

1глава

6:00
Алармата ми звънна и трябваше да ставам да се управям за училище. Десет минити се излежавах в леглото си и реших, че е крайно време да ставам. Бавно се завлякох се в банята и след давайсет минути излязох и се запътих към гардероба си. Извадих си едни накъсани дънки бял потник и червена карирана риза с черни квадратчета. Когато погледнах часа беше 6:50. Отидох в кухнята там бяха мама и татко. Мама ме погледна топло и каза:
- Добро утро, скъпа!- погледнах я и ѝ се усмихнах като ги
поздравих:
-Добро утро, мамо! Добро утро тате!- отидох до мама целунах по бузата и тя мен след това отидох и целунах и татко.
-Добро утро, тиквичке!Какви планови имаш след училище!
-Ми може би ще отида до Радост, да се видим. Защо?
-Защото мислехме да излезем и ако искаш да дойдеш с нас.
-Ще дойда, не мисля да се бавя, защото ще трябва да си пиша и домашните. Към колко ще излизате.
-Към 20:00!
-Добре, аз ще тръгвам.
-Добре, мила!- взех една зелена ябъла, погледнах часа беше 7:10, взех си скейта, раницата, обух си черните кецове и излязох. След 20 минути стигнах в училище, отидох до шкафчето си оставих си чантата там и извадих учебниците си по физика и се запътих към стаята. Седнах на последния чин, от към стената. Извадих си телефона и слушалките и си пуснах музика. Докато не бях грубо прекъсната от Челси. Най-популярното момиче сред класовете. Аз се обърнах към нея и я погледнах в кристално сини очи,а тя ми каза надмено:
-Извинявай, би ли си намерила друго място, защото това е моето.
-Извинявай, никъде не ти пише името, за да е твоет място.Така че се разкарай.- така както казах вече, имам доста хаплив език, когато го пусна в действие все едно не съм аз, сякаш моето свенливо аз се изпарява на наякъде.
-Виж малка...- не я оставих да довъши и ѝ казах:
-Не ме интерсува мнението ти. -тя ме погледна злобно тропна с крак изръмжа и излетя през вратата.
Аз се усмихна самодоволно и продължих с заниманието си. Не минаха и пет минути, когато някой пак ме прекъсна. Не се и обърнах и без да погледна кой е викнах:
-Какво?-но не много силно, за да не превличам много внимание. И се обърнах да видя кой ме прекъсва, отново. И пред мен стоеше Камерън Лошото Момче Далас, честно да си призная, не го понасям особено. Той се усмихна самонадеяно.
- По-спокойно, чернокоске!- каза с насмешка, опитвайки се да прокара пръсти през косата ми. Но аз му бутнах ръката грубо и казах:
-Не ми попай косата, ако не искаш да си ходиш със счупена ръка.
- Ууу малкото момиче се пали много лесно.
- Колкото теб съм това, че съм с около 10 сантиметра по-ниска не ти дава право да ме наричаш ,,малкото" момиченце, лошо момче. -след последното се засмях.
- Не си позволявай... - не успя да довърши и званеца би и госпожата влезе. Аз му се усмихнах доволно и седнах на мястото си.
През целия час госпожата говореше нещо, но да си призная не я слушах много, а си драсках в тетратката и с периферието си виждах как Челси и Камерън ми мятът злобни погледи, а аз се подсмихвах доволно.
Най-накрая скучния час свърши. Взех си нещата и отидох до шкафчето си оставих си учедника и тетратката по физика, тръгвайки към физкултурният салон.
Вървях натам когато...

Така това е 1 глава надявам се да ви хареса.
Изкажете мнение и се извинявам ако има грешки.