Лежах на леглото си, вече бях спряла да плача, защото не намирах смисъл в това да го права, но сега просто стоях и гледах в тавана, обмисляйки всичко. Това ли му беше целта, това ли искаше? Да се влюбя в него и не само да ме унижи, но и да ме нарани? Но дали, изобщо знае за чувствата ми, дали е забелязал? Но каквато и да му беше целта мисля, че я постигна... Надигнах се от леглото и тръгнах към банията измих лицето си и тръгнах към гардероба си търсейки, какво да облека за танците. Да не би, да си помислихте, че след като Камерън ме "заряза", аз ще се затворя в стаята си и ще тъна в самосъжаление? Не, в никакъв случай, след два дни имаме състезание, има хора, които разчитат на мен и аз в никакъв случай няма да ги разочеровам. След дълго мислене най-накрая реших. Облякох черно бюстие, къса черена тениска, черен клин, взех си черното кожено яке с роза на гърба и си обух черните кецове.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Взех си телефона ключовете и пари прибрах ги в джоба на якето си и тръгнах бавно към читалището. Щях да загрея, да изтанцувам няколко пъти танца и хората ми щяха да дойдат. Но първо отивам за смути. Влязох в заведението и отидох на бара. Поръчах си на бързо едно смути горски плодове и зачаках. Извадих телефона и го включих. Имах 20 пропуснати обаждания и още толкова съобщения. Повечето обаждания бяха от Шон, Дейв и Гавин. Имах няколко от Радост и две от мама. Първо реших да се обадя на мама.
-Ало?- проговорих щом чух, че вдига. - Здравей, мила!- чух нежния глас на майка си от другата страна на линията. -Званяла си ми, станало ли е нещо?- попитах -Не мила, просто исках да видя какво правиш. -Оуу ами нищо. Вие? Как върви работата? -Ами добре върви, нямам търпение вече да се приберем и да те видя. -Липсвате ми и много ви обичам!- казах -И ти на нас и ние те обичаме, но трябва да затварям. Ще ти звънна довечера. -Чао!-затворих телефона и влязох, взех си смутито и тръгнах към читалището, пишейки на Радост.
