Влюбих се в лошото момче (Временно спряна)

23глава

Събудих се от досадната аларма и погледнах момичето спящо до мен. Имаше време нямаше да я будя. Станах бързо и безшумно като се запътих към банята. Изкъпах се и се заех да си оправя косата. Взех пресата и я включих след което си изправих косата. Взех си четката за зъби и нанесох паста върху нея и я пъхнах в устата си и започнах да търкам зъбите си.
-Лидия?-чу се от стаята ми. Мади явно се е събудила.
-Ъмм!-измънках и подадох глава през вратат с четката в устата си. Направих ѝ знак да изчака минута и отидох да си измия и се върнах в стаята си.-Отиди се изкапи, ако искаш! Оправи се и слез долу да закусим и после ще вървим на училище съгласна ли си?- тя само кимна и тръгна към банята, а аз се запътих към гардероба.
И извадих едни дънки с висока талия, една блуза в бяло и червено с надпис на нея FRIES BEFORE GUYS. Обух белите си кецове и захванах няколко кичура от косата си с фиба-панделка. (На снимката)
Слязох долу в кухнята очаквайки, мама и тати да са там, но не бяха. Взех престилата си и я сложих като извадих продукти за палачинки и започнах да правя сместа.
След като и последната палачинка беше готова Мади слезе следвана от нашите.
-Добро утро, тиквичке!- поздрави ме татко.
-Добро утро, татко!- отвърнах му.
-Добро утро, мила!-дойде до мен мама и ме целуна по челото.
-Добро да е мамо!- цунках я и аз.
-Хайде нека закусим и аз ще ви закарам.
•••
-Ще се видим през междучасията и в стола.- казах докато слизахме от колата на татко.
-Добре.- отговори тя и се усмихна.
Като влязохме в училището, аз и обясних как да стигне до кабинета на директорката и се разделихме и тръгнах към стаята по Химия, но някой ме дръпна настрани.
Това беше Камерън и се ядосах и му забих шамар.
-Спри така да ме дърпаш, а направо кажи каквото искаш да кажеш!-повиших тон.
-АУЧ и споко де не съм искал да те стресна!- каза той докато си държеше бузата с ръката си.
-Ооо Великият Камерън се е размекнал. Това е чудо!- казах аз с ирония.
-Ще ми се извиниш ли за шамара?-каза той докато се правеше на много наранен.
-Ще си помисля.- казах аз със самодоволна усмивка, той ме придърпа към себе си и ме целуна, а аз му отвърнах плахо.
Би звънеца и отидохме в стаята. И часът започна след влизането на госпожата.
Ще ви спестя разказа за скучните часове. Най-после голямо междучасие. Запътих се към стола щом влязох вътре. И седнах на една маса. След по малко от 5 мин. и момчетата дойдоха.
-Привет хора!-казах и отхапах от ябълката си.
-Хей, Лидия!- усмихна се Шон.
-Привет момиче!- изписка Мат. Предизвиквайки смехът ми.
-Къде е Кам?-попитах и всички ме погледнаха учудено.-Какво? Какво направих?
-Коя си ти и какво направи с Лидия?- попита Киан и присви очи подозрително.
-Какво става хора?- попитах, защото наистина започвах да се плаша.
-Ти го нарече Кам!- каза Джонсън.
-Да, и?- отвърнах му аз.
-Ти никога не си го наричала така.- продължи Гилински.
-Така е по кратко!- някой седна до мен. Аз извъртях глава и срещнах погледа на Камерън.
-Здравейте приятели.- усмихна се и преметна ръка през кръста ми.-За какво си говорите?- попита и постави нежна целувка на бузата ми, а аз се усмихнах.
-Нищо интересно!- побързах да отговоря и започнах да се оглеждам наоколо в търсене на Мади. Докато момчетата водеха някакъв разговор. Кам забеляза, че се оглеждам и ме попита.
-Кого търсих бейб?- аз го погледнах набързо и продължих да се оглеждам.
-Мади.- отговорих му.
-Момичето от вчера?- кимнах.
-Яката мацка, с която играхте вчера?- Гилински попита. Аз му хвърлих един злобен поглед и изсъсках.
-Какво ти казах относно този прякор вчера.
-Съжалявам!-извини се и продължи.- Аз я видях да излиза тъжна на двора след часа.
-Моля?- викнах и привлякох вниманието на момчетата от нашата маса.-Защо не ми каза по-рано идиот такъв?-отново викнах.-На къде отиде!-този път сниших тона.
-Зад училище.
-Ще те пречукам, но по-късно, сега трябва да я намеря и да разбера кой я е натажил и да пречукам него.- отскубнах се от Камерън и направих една крачка, но се върнах, поставих бърза целувка на бузата му и побягнах преди да успее да каже или направи, каквото и да е било.
Изтичах на двора и се запътих към задната част на училището. Чух тихичко хлипане и забързах крачката. Щом завих зад ъгалчето видях Мади, беше седнала на земята и беше придърпала краката си към гърдите си и плачеше.
-Мади?-приближих се и седнах до нея. Тя вдигна глава и ме погледна.
-Лидия!- прошепна тихичко и ме прегърна, а аз обвих ръце около нея.- Лидия ще те попитам нещо, но искам да ми отговориш честно.- аз кимнах.- Мислиш ли че съм грозна и никога няма да си намеря гадже?- щом изрече това, ми се искаше да и се изсмея, но тя май наистина беше сериозна.
-Мади погледни ме!- казах, а тя заби поглед в мен.-Кой идиот трябва да убия? Не знам кой ти е казал подобна глупост, но ти си красиво, лъчезарно и умно момиче, всяко момче би си мечтало за момиче като теб. Може да те познавам от 2 дена, но те ми бяха достатъчни да разбера, че си страхотна. Ти ще успееш да си намериш момче, което ще те харесва такава каквато си. Ще те харесва, сутрин рано полузаспала, рошава и по пижама, толкова колкото и когато си с официална рокля и наконтена. Ще иска да заспива до теб всяка вечер и сутрин да се събужда, държейките в обятията си. Ще те обича истински и ще го е страх да не те загуби, защото ти си страхотна.-тя ме погледна, като красивата и усмивка озари лицето ѝ.
-Ти си страхотна!- възкликна радостно и ме прегърна.
-А ти сега ми кажи кой ти наговори тези глупости!?
-Ми някакво момиче на име Челси.
-Ще я убия тази кучка!- ядосано се изправих и се изтупах.Тя пък нали е много хубава с трите тона грим на лицето ѝ.
-Не Лидия, моля те не се занимавай с нея! Не си заслужава.
-Права си!- успокоих се.
-Хайде да вървим преди да сме закъснели за час.
-Аз ще постоя малко тук и после ще отида.
-Добре! След часовете ще те чакам пред училище.- тя кимна и се запътих към входа на ада. Отидох до шкафчето си и видях Камерън подпрян на него. Когато ме видя се усмихна и изчака да се приближа.
-Какво е станало с Мадисън?- попита Камерън, а аз го изгледах учудено и пипнах с ръка челото му.
-Хъмм... Нямаш температура! Камерън добре ли се чувстваш?- попитах притеснено. Той ме гледаше като гръмнат заек.
-Лидия добре съм,
на теб какво ти става?
-Кам, на мен ми няма нищо, но ти... ти се интересуваш за някой друг освен себе си!-казах и избухнах в смях.
-Дявол да го вземе ти се шегуваш?!-започна да се смее и той.
-Ще се видим после.-завъртях се и тръгнах, но той ме хвана за ръката и ме дръпна към него, обгръщайки ме с ръце. Освободих едната си ръка и обгърнах кръста му с ръка. Вдишах от аромата му, а той зарови глава в косата ми. Стояхме така околко две минути.-Хайде Кам, пусни ме! Не искам да закъснявам.
-Имаме заедно, нали знаеш?
-Нали ти си лошото момче? Ти си закаснявай, но аз не искам!-казах като се обърнах да си взема учебниците.
-Ако ми дадеш да те прегърна ще вляза с теб, но ако не няма да влезе нито единия от нас.
-Чакай, какво?- той се приближи към мен.- Не да не си посмял, Камерън!
-Избирай...!-затворих си шкафчето и се обърнах към него.
-Камерън не искам да влизаме в класната стая прегърнати, но и не искам да бягам от часове.
-Няма да бягаш, аз ще те нося.-каза и скъси разтоянието между нас взимайки ме на ръце. Тих писък се изплъзна от гърлото ми и учебниците ми паднаха на земята, а аз машинално обвих ръце около вратът му.
-Неее..., Кам пусни ме моля те! Ще влезем заедно.-той ме пусна, а аз клекнах да си взема нещата от земята.
-Хайде да вървим бейб!- подкани ме като сложи ръка на кръста ми. Тръгнахме към стаята, говорейки си за нещо. Спряхме пред стаята, поех си дълбоко въздух и после го издишах. Отворих вратата и тръгнах да влизам в стаята. Ооо благодара се на дявола, че Челси не беше в стаята. Издишах насабралият се въздух в дробовете ми.
-Видя ли няма нищо страшно?-подшушна ми и аз вдигнах глава към него, а той ми се усмихна самодоволно.
-Поне Челси я няма!- казах му тихо сядайки на местото си.
-Защо?
-Защото другата седмица ще ми срине и малкото социален живот.
-Защо другата седмица?-аз го изгледах с поглед Ти шегиваш ли се?- Оуу да вярно!- усмихнах му се на криво и си разтворих учебника и се загледах през прозореца. Някой се доближи до мен. Но не обърнах голямо внимание, кой е.
-Далас защо седиш до тва нищожество?- завъртях глава и видях Никълсън. Дерек Никълсън.( Не това не е Дерек от доджото) Капитан на фудболния отбор и неговата мисия на живота, както на Челси е да съсипе моя. Но той не каза нищо просто погледна към мен, а аз го погледнах невярващо и разочеровано.-Защо не дойдеш при нас, братле, преди да ти е лепнала задръстеняческа болест!?- немога да повярвам Камерън започна да си събира нещата. Сериозно ли си помисли, че лошото момче ще те защити? Да не си някоя богиня, че това да се случи. Той защитава само хора, които го заслужават, а ти не си една от тях. Присмя ми се съзнанието. И май беше право. Видях как Камерън сложи и химикалката в чантата и стана. Сведох глава, за да не види Дерек, че е постигнал това което иска. Очите ми се насълзиха и беше трудно да ги задържа. Премигнах няколко пъти, за да ги спра.
-Госпожата е болна и имаме свободен час!- някой каза, след което просто си взех телефона и слушалките прибрах си нещата и просто излязох от стаята, после на двора. Отидох под любимото си дърво сложих си слушалките си, увеличих музиката до дупка и затворих очи.
Усетих присъствие до мен, но не отворих очи да видя кой е.
-Който и да си, махай се!- сопнах се. Човекът не се разкара и бях принудена да си прекъсна заниманиет.- Не си търся компания.
-Дори и приятелска?- отворих очи и видях красивите, лешникови очи взиращи се в мен и услепителната усмивка на... Шон? Той не е ли в час.
-Ти не си ли в час?-засмях се и потупах мястото до себе си.
-Ми малко ме изгониха.-засмя се нервно и се настани до мен.
-Какво направи?- попитах присвивайки очи подозрително.
-Ми кихнах и госпожата ми каза да не вдигам шум, а аз понеже съм умен реших да се управдая като и кажа, че просто кихнах и вместо да ми се каже да пазя тишина можеше да каже наздраве. Иии... така ме изгони.- гледах го внимателни и го изслушах, секунди след края на разказа избухнах в неудържим смях, в който и той се включи.
-Ама *смях* ти *смях* сериозно ли *смях*?
-Напълно.- засмя се.- Ми ти защо си тук, сама?
-Ами... Имаме свободен час.
-А защо си сама?
-Ми Дейвън и Гавин ми изчезнаха от погледа, а Мади и всички други са в час.-поглегнах на горе към листата на дървото.
-А Камерън?- попита като ме погледна.
-Сякаш пък на него му пука къде и с кой съм?- наведох глава и се загледах в зелената тревичка, която леко се поклащаше в своя танц.
-Какво направи този идиот?-попита видимо ядосан.
-Няма значение!- замълчах за момент.- Не ми се говори за поредната му издънка, просто искам да свърши тази седмица и да се свършва вече!-облегнах глава на рамото му.
-Ооууу!- наведе поглед към мен.-Съжалявам аз...-прекъснах го.
-Нищо, Шон!- погледнах го в очите, които блестяха в момента. -Искаш ли?- подадох му едната слушалка. Той се усмихна, аз му отвърнах и отново облегнах глава на рамото му. И се понесох, от мелодията на песента кънтяща в ушите ми, която ме отнесе в друг свят, без мъка, без каквито и да е било проблем. Свят на щастие и безгрижие. Чух как Шон леко си припява. Усмихнах се и тихо запях с него. След края на песента аз пак се облегнах на рамото му.
-Обичам да пееш!- изтърсих от някъде.
-И аз обичам, когато пееш!- засмяхме се. Аз отново затворих очи и се понесох в света на музиката.
-Къхм...-някой се изкашля и отворих очи само за да видя, черврното от яд лице на Камерън. Преличаше на ядосан домат. Леко се засмях.-Какво правиш, с МОЕТО момиче?-попита той поглеждайки към Шон като натърти на думата моето.
-Хах твоето...-засмях се съркастично и се изправих от земята.- Твоето момиче съм пред приятелите ти, а пред останалите в това училеще за теб съм НИЩОЖЕСТВО, нали?- натъртих на думта нищожество припомнайки му какво стана преди часа.
-Не е вярно...-прекъснах го.
-Не искам да слушам управдания. Върви си при популярните приятели и ме остави на мира!-изкрещях взех си чантата и тръгнах към входа на училището.
-Лидия почакай!-извика след мен тичащия Шон.-Какво е станало? Кой те е нарекъл нищожество?
-Никой, Шон. Остави ме на мира.
-Знаеш, че това няма да стане, докато не ми кажеш.
-Охх Шон нищо не е станало.
-Да бе. Ако е нищо нямаше да му се развикаш така. Хайде кажи ми!
-Не!
-Добре.-каза наведе се и ме преметана през рамо като човал с картофи.
-Неее Шоооон!-изпищях и се хванах за тениската му. Защото ме беше страх да не ме изпусне.-ШОООН ще ме изпуснеш!- хванах се още по здраво за него и той изохка.
-Достатачно силен съм да нося твойте 50 килограма.
-Шон пусни ме веднага!
-Добре!-пусна ме и чак сега обърнах внимание, че сме в килера на чистача. Той се завъртя и затвори вратата.-Какво правииш? Пусни ме да изляза!
-Нито един от двамата няма да мръдне докато не ми кажеш какво е станало!-каза той, гледайки ме настоятелно.
-Няма начин да ме накараш да ти кажа, така че ме пусни!- по дяволите защо го казах.
-Оуу нима!-самодоволна усмивка се настани на лицето му. Пусна раницата си на земята и се приближи към мен. Сложи ръце на кръста ми и ме придърпа към него.
-Знам какво кроиш и да не си посмял!- той се наведе към мен все пак беше по висок от мен.
-Ами сега??-прошепна в ухото ми и се снижи по надолу.
-Н-не!- вече усешах топлият му дъх на врата си.
-Сега?- той леко целуна кожата малко над ключицата.
-Добре, добре само се разкарай от мен!- Шон се отдръпна със самодоволна усмивка.
-Така ми харесваш!
-Ще ти отмъстя, бъди сигурен!-посочих го с пръст.
-Да да добре, а сега разказвай!-той да не би да не ми вярва. Както и да е...
-Дооодре!- въздъхнах.- Камерън настояваше да влезем в класната стая прегърнати първо се дърпах, но се съгласих. Седнахме на един чин, но Дерек, капитана на фудболния отбор, дойде при Камерън и го попита защо седи при нищожество като мен. И му каза да се премести преди да съм го заразила със задръстеняческа болест. А най-унижаващото беше, че той просто си събра нещата и стана. Без да каже, каквото и да е било. Но какво ли и очаквам да ме защити?-засмях се сухо.-Колко съм смешна, само!?- той ме погледна и повдигна главата ми към него, за да го погледна в очите.
-Ти не си смешна. Той е смешният, защото се държи като задник и не оценява какво има.- усмихнах се вяло и го прегърнах, той сложи ръце на кръста ми и ме придирпа по-близо до себе си.
-Хайде да излизаме преди някой да ни хване!- той се засмя и отвори вратата и ми направи път да изляза.-Хей ъмм Шон?
-Да?- объна се към мен.
-След училище ще можеш ли да дойдеш да посвирим?
-Добре, кога?
-Ми 13:30 като свърша отивам с Мадисън да я придружа до тях, не питай. Така че към 14:30 ако ти е удобно.
-Да добре! До после.
-Чао Шон!-метнах му и тръгнах към шкафчето. Вървях на там, гледах в пода и се чудех какво ли ще стане, когато Камерън ме зареже. Изведнъж усетих нещо като сблъсак със стена и тупнах на пода.
-ГЛЕДАЙ КЪДЕ ВЪРВИШ БЕ ИДИОТ!-веднага познах грубия глас на Камерън.
-Ми ако не си е спрял по средата на коридора, нямаше да се блъсна в теб!-промърпорих под носа си събирайки си нещата от земята.
-Оуу бейб не видях, че си ти!-наведе се при мен.
-Очевидно!-отново промърморих.
-Още ли ми се сърдиш?- попита следейки всяко мое движение.
-Не си ли личи?- извъртях очи и се изправих след като си събрах нещата.
-Виж аз....-замълча.
-Ти трябваше да си запазиш репутацията и да ме направиш отново на глупачка. За което, ти благодаря.- последното го казах с огромна доза сърказъм и той го забеляза.-А сега ме остави!- завъртях се и тръгнах към стаята по английски. Но докато се усетя бях претисната между шкафчетата и тялото на Камерън.- Какви ги вършиш?- попитах ядно. Започва силно да ми лази по нервите.
-Виж малката потърпи една седмица и всичко ще свърши!- притисна се още повече в мен.- И за двамани всичко ще приключи.
-Ти го започна. Твоя беше гениалната идея да се правим на гаджета.- последното го процепих тихо през зъби.
-За да си вдигна рейтинга, скъпа! Хората обичат да виждат лоши момчета, да излизат с добри момичета. А ти беше най-добрият избор.
-Добрите момичета, са лоши момичета, който още не са били хванати.- подсмихнах се самодоволно.- И престани да ми викаш малката!- придобих сериозно изражение.- Колкото теб съм.
-Но пък ми харесва факта, че се извисявам една глава над теб. И обичам да дразна хората, малчо.- сериозно малчо това е и по-зле. Той се наведе към мен и тъкмо да ме целуне сложих учебникът си пред лицето му.- Така ли ще играем ти ще ми паднеш...-закани се той, но аз го прекъснах.
-Разкарай се от мен! Не искам да закъснея за час.- избутах го от мен и се запитих към час.
•••
Останалите часове минаха от скучни, по-скучни. Сега стоя и си ровичкам из телефона и чакам Мадисън пред училище. Вдигнах поглед към входа и я видях усмихнах ѝ се.
-Хей, Мадс! Как си?- прегърнах я щом дойде.
-Хей, Лидия! Добре, ти?
-Страхотно. Е нека тръгваме!-тя кимна и се усмихна тръгвайки след мен.
-Лидия!- чух някой да ме вика. Обърнах се и видях Гавин и Дейвън да тичат към нас.
-Хей момчета къде се губите цял ден!- дадох им по една приятелска прегръдка.
-Оуу.. ние... все тая!- присвих подозрително очи.
-Днес групата ще се събира ли?- попита Дейвън.
-Да у нас към 17:00ч.
-Добре! Е до тогава, чао момичета.-каза Гавин и ни прегърн след това и Дейвън.
•••
С Мади вървяхме, си говорехме си и се смеехме. МНОГО. Стигнахме до къщата ѝ. Хмм... Хубава къща. Тя преглътна звучно и въздъхна.
-Споко, Мадс! Всичко ще бъде на ред.-тя натисна звънеца и зачака. Вратата отвори една жена на около 35 годишна възраст.
-Мади?- прошепна майка ѝ и видях сълзи от щастие в очите ѝ.
-Мамо!- Мадисън се приближи и прегърна майка си.
-Скъпа, моля те кажи, че това не е поредния сън. И че няма да се събудя от досадната аларма.- Мади се засмя през сълзи и отново прегърна майка си.
-Не е сън мамо, аз съм! А това е новата ми приятелка, Лидия! Останах при нея през времето, в което ме нямаше.
-Здравейте!
-Здравей! Аз съм Сара!- подаде ръката си.
-Лидия! Приятно ми е!- стиснах ръката ѝ.
-Лидия защо не останеш малко!-погледна ме, умолително Мадисън.
-Бих останала с удоволствие Мадс, обаче ще имам урок със Шон.
-Добре, друг път!- прегърна ме и си казахме довиждане, аз се завъртях на пети и тръгнах към нас...

Съжалявам за огромното закъснение, но просто нямах време да я напиша, а и малко идейте ми се изчерпват.
За да се ревънширам главата е малко по-дълга, но може и да е леееко скучна. Но се надявам да ви хареса... Изкажете мнение.
Обичам ви ❤❤❤ Съжалявам ако има грешки по невнимание при редактирането са допуснати.

П.С. Много скоро започвам нов проект с leakonstantinova1 Velislava003 Angles vs. Demons скоро ще може да го намерите в моя профил. Ще е фенфик с Камерън, Мат и Наш.
Корижцата:

Дано ви хареса....

П.С. Синеокия, рус ангел, Джак Джонсън има рожден ден.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН АНГЛЧЕ. 💕❤💕❤💕❤💕❤😍😍😍😘😘😘😘 Здраве, щастие, късмет, много успехи в кариерата ви с Гилински. Всичко най-най.
Обичам те.