Влюбих се в лошото момче (Временно спряна)

8глава

Момчето, което седеше, срещу мен беше Джак Джонсън
-Здравей Лидия, изглеждаш възхитително!
-Здравей Джак, ти също. Много ти отива този костюм!- казах, се усмихнах свенливо и се изчервих.
-Чакай вие познавате ли се?-казаха нашите родители едновремено.
-Да! Учим заедно.
Цяла вечер си говорехме с него. Направихме си няколко селфита заедно, имаше много сладка усмивка преди да тръгнем помолих татко да ни снима, пред едни много красиви цветни храсти до ресторанта.
- Изпрати ми снимките, когато се прибереш.
-Добре, Джак!-казах и се качих в колат, след което тя потегли.
Когато се прибрах изпратих снимките на Джак изкъпах се и легнах.

•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

Събудих се от слънчевите лъчи нахлуваши в стаята ми.
Надигнах се и погледнах часа беше 12:45 изправих се и отидох в банята измихли лицето и зъбите си. Облякох едни къси панталонки и една тениска Galaxy цветове с голям знак за безкрайност.
Слязох в кухнята отидох и си направих горещ шоколад. После реших да си правя палачинки. След като направих сместа започнах да ги правя една по една. Извадих течен шоколад, ягоди и сметана от хладилника и седнах да ям. После нахраних кученцата и котето и се качих горе в стаята си взех си китарата и посвирих малко, после си проверих социалнита мрежи и нещо в инстаграм щеше да ме убие. Не край свършено е с мен и живота ми, Челси няма да спре да се отитва да ми подрони самочувствието. А колкото до виновника за това него ще го разпоря и ще го обеся на собствените му черва.
Питате се за какво става дума, ми, нека ви кажа. „Скъпият" ми приятел Джак е качил снимката, на която сме двамата пред ресторанта прегърнати от долу пишеше: Страхотна вечер прекарахме. Трябваше ми чист въздух просто да си прочистя мислите или това трябваше да ида някъде и да се гръмна.
Взех си телефона, скейта, пари и ключовете си и излязох. Мислех да отида на рампата да подразна малко Феликс, но в последствие реших, че ще отида в парка там имаше хип-хоп танци и ще мога да се отпусна малко.
Още щом отидох на нашето място. То представлява една голяма бестка и в нея имаше огромно пространство за танци.
Така както и да е, още щом стигнах на мястото се чуваше музика и имаше много хора събрани в кръг, явно някой танцуваше. Приближих се и видях две нови момчета, или поне аз не ги бях виждала до сега. Бяха добри и танцуваха в синхрон. Ооо също така бяха и близнаци. Песента свърши и всички пляскаха и свиркаха.
-Добри са, а?- попита Едуин. Хип-хопър със стахотен стил на движения малко по-висок е от мен с кафяви очи и вдигнат нагоре перчем. Много готино момче.
-Да страхотни бих казала! Кой са тези момчета, не съм ги виждала до сега.
-Аз съм Гавин, това е брат ми Дейвън.- колко ли бяха чули от това, което казах и къде се запиля Ед.
-Ъмм... а-аз... съм ъмм.... Лидия!- защо ми е толкова трудно да говоря с момчета. И сега ще кажете ми как говориш с Феликс и останалите скейтъри, с Ед и танцьорите. С Камерън и другите момчета, всъщност говоря с момче и от карате клуба,( Всъщност на тях повече им ритам задниците, отколкото си говорех с тях, но тва е друг въпрос.) но тях ги познавам и съм отпусната пред тях, а пред непознати направо ми се оплита езика. Е освен ако не се заяждат с мен тогава си знам работата.
-Хах не звучиш много сигурна!-каза Дейвън! Маай не съм сигурна. Супер много си приличат.
-Сигурна съм.- усетих как се изчервих. Сега ми трябва чудо, че да се измъкна от неловката ситуация. Изведнъж пуснаха една от любимите ми песни.- Извинете ме.-застанах в средата на бесетката и се разтанцувах по средата на танца и новите се включиха. Супер движения, допадаха ми. След края на песента се чуваха викове, ракопляскане и свиркане.
-Добри сте!- обърнах се към изморените момчета.
-Благодарим! Ти също.- казаха едновремено, а това е малко плашешто.
-Винаги ли говорите така?- попитах
-Как?-отвърнаха отново заедно. Все едно са от онези близнаци в филмите на ужаси. Които повтарят Искаш ли да поиграем. С тази разлика, че момчетата бяха секси. Но пак е плашешто.
-Едновремено?
-Да понякога!- отново заедно
-Стига това ме плаши!-казах, а те се засмяха.
-Съжеляваме навик ни е, все едно си четем мислите.- обясни Гавин.
-Да така е, не го правим нарочно.-съгласи се Дейвън.
-Аха добре. Аз мисля да тргвам.- казах и си взех скейта. Тъкмо да тръгна, когато отново заедно казаха:
-Ще се видм ли пак?
-Може би! Тук някой път.- казах качих се на скейта и тръгнах към нас. Взех си едно смути по път и се прибрах. Взех си банския и отидох да поплувам малко. Покиснах в басейна и излязох, пекох се на шезлонга. След като поизсъхнах отидох и си напълних ваната, след половин час излязох. Облякох един светлолилав потник и едни къси гащи. Изсуших и врзах косата си на кок, легнах на кревата и неусетно съм заспала.
Събудих от звънене на звънец и лай на кучета. Станах и слязох долу:
-Тихо, тихо спокойно милички, тук съм!- казах и погалих обикалящите ме животинки.
Отидох до вратата и пред мен стоеше........

Това е следващатаа глава дано ви хареса.
Какво мислите???
Реших да добавя нови приятели на Лидия...
На снимката е облеклото на майката на Лиди за вечерята с родителите на Джак.
❤❤❤