Влюбих се в лошото момче (Временно спряна)

10 глава

-Какво по дяволите е това?- посочи врата ми, веднага станах от леглото и побегнах към банята.
-Мамка му ще го убия!
-Кой беше? И какво праяихте.
-По дяволите дано да мина до понедвлник!-викнах взирайки се в огледалото.
-Ехоо земя до Лидия?
-Шон ще ти кажа нещо, но си траеш. На никой няма да казваш дори и на момчетата.
-Добре на никого няма да кажа.
-Беше Камерън.
-Какво правихте долу.
- Вчера нали играхме по физическо с него. И сега понеже загубих две седмици трябва да се правя на негово гадже и да ме зареже с скандал, заради желанието, което спечели.
-Ми смучките?
-Докато бяхме долу, когато ти се провикна той те чу и си помисли нещо и аз му забих един шамар...
-Не е трябвало да го правиш.
-А той да си промени отношението спрямо хората. Но както и да е той ме претисна в стената и започна да оставя смучки по врата ми, опитах се да го махна от себе си, но не успях.
-Е не е толкова сложно да го махнеш просто трябваш да го бутнеш по силничко.
-Ами аз ъмм... просто.... офф ... все тая.
-Харесало ти е!
-Да тоест не, оф ще ти кажа още една тайна, но за нея знае само най-добрата ми приятелка и ако ти я кажа няма да казваш на никого за нея. Мога ли да ти имам доверие или като отида на училище всички момчета от групичката ви да я знаят.
-Можеш да ми имаш доверие! Обещавам да не казвам на никого.
-Охх ами нямах достатачно сили да го махна, защото без да му казвам той ми нацели слабото място. Мразя когато някой ми прави смучки. Чуствам се не добре в собствената си кожа. И да може би малко да ми е харесало, но каквото си говорим в тази стая си остава в нея. Ясна ли съм!-казах със заплашителен тон.
-Да обещавам. Значи ти хареса, а?
-Може би малко. Но няма да използваш слабоста ми срещу мен.
-Зависи?
-Шон!- казах и леко го пернах по ръката.
-Хей, не се знае кога ще ми потрябва услуга.
-Внимавай, момченце!
-Ууу някой се ядоса!
-Млъквай! Ще ми попееш ли?
-Ооо не!
-Хайде де Шони пееш много хубаво.
-Само ако и ти ми изппееш нещо.
-Ама аз не мога да пея!
-Ее тогава и аз не мога да пея.
-Ох, стига де, добре ще ти пея, тоест ще ти грача, щом искаш.
-Добре дай си китарата.
-Ето!- казах докато му я подадох. Той запя, аз се излегнах на леглото, а той се взираше в мен докато пееше. Охх има страхотен глас. След като свърши стоеше и ме гледаше в очкакване да кажа нещо.
-Невероятен си!
-Благодаря!- каза и сведе поглет надолу, за да не му се виждат зачервените бузки.
-Ооо малкия Шони се засрами.
-Не е вярно.-той си вдигна главата, а аз го погледнах с поглет Да ти преличам на вчерашна.- Добре давай ти.-набута китарата ми в ръцете ми.
-Окей!- аз засвирих и запях, а той ме зяпаше. След като свърших го погледнах и казах:
-Много ли е зле.
-Шегуваш ли се, имаш страхотен глас.-сега аз сведох глава, за да не види бузите ми.
-Ааа сега кой се засрами.-каза и леко ме бутна по рамото.
-Не е вяр.....- и звинецът ме прекъсна.- Кой е пък сега, ако продължават така да идват хора скоро няма да се науча да свиря.-казах и се затичах по стълбите.- Идвам!- провикнах се. Отворих вратата и мама влезе вътре.
-Здравей мамо!
-Здравей скъпа, би ли взела тази чанта с покупки.
-Разбира се! -казах, поех чантата с покупките и се запътих към кухнята, а тя след мен.- Как мина днес на работа.
-Измурително, както всеки момент.
-Хей Лиди кой.... -Шон влезе в кухнята.
-О, боже момче!
-МАМО!
-Добър вечер, госпожо Смит. Аз съм Шон.
-Здравей Шон ти сигурно си гаджето ѝ.-каза мама, аз се задавих с водата, която пиех. Май от днес ще ми стане навик да се давя с няква течност.
-МАМО!-подвикнах ѝ
-Оо не госпожо ние сме просто приятели.
-Ооу ясно!
-Е мамо ние ще се качваме горе, за да ми преподаде още някой урок на електрическата китара.-тоест ще се качваме преди да изтърсиш още някоя глупост.
-Добре деца!-излизахме от кухнята и се обърнах към нея.-Много е готин!- оформи с уста мама безвучно.
-Мамо!!!-прошепнах през зъби.
-Хайде бягай, че момчето те чака.
-Може ли да остане за вечеря.
-Разбира се!- тя каза, а аз се качих в стаята, където Шон отново се бе излегнал на кревата без тениска.
-Шон, защо пак си без тениска?
-Топло ми е!
-Офф... Както и да е ще останеш ли за вечеря, мама няма нищо против?
-Ооо, нее не знам.
-Ооо, хайде де Шони!
-Не ми викай така.
-Шони, Шони, Шони...- той ме дръпна и аз паднах върху него на кревата.Усмихнах се мазно и продължих да го дразня.-Шони, Шони, Шони бонбони, Шони бонбо....- не ме остави да го довърша и ни преобърна хвана ръцете ми.
-Ще спреш ли ?
-Не! Харесва ми да ти викам Шони! Сладко е! И стани от мен, защото ако мама дойде ще си направи грешни изводи.
-Е на мен не ми харесва. Не е сладко, аз съм момче не трябва да имам сладко име. И не ми пука първо обещей да спреш.
-Стига де Шони. Само когато сме двамата, ще ти казвам така.
-Не! Не искам да ми викаш така дори и да сме сами на самотен остров.Принуждаваш ме да бъда лош.
-Ууу лошия Шони му викат.-казах и се засмях.
-Е край прекали.-каза и започна да ме гъделичка.
-Шон, аз няма гъдел.
-Мамка му!- изруга и спря да ме гъделичка. А аз се изправих в седнало положение.
-Шони!
-Край прекали!- каза хвана ми ръцете и отново ме бутна да легна, а той застана отгоре ми. Започна да доближава врата ми и разбрах на къде отиват нещата. Целуна два три пъти врата ми.
-Шон моля те спри и аз спирам обещавам.
-Обещаваш....*целувка* ли?
-Да, да само спри.
-Така ми харесваш.- каза и се надигна от мен.- Сега да не ми се разсърдиш.
-Няма!- казах леко ядосано.
-Ти наистина не харесваш това.
-Да! Ужасно е!
-Защо? Другите момичета харесват да им правят така.
-Аз не съм другите момичета!- подвикнах леко.- Не обичам да се чувствам безсилна. Но заради това гадно чувство се все едно цялото ми тяло се разтапя. Затова знае само най-добрата ми приятелка, а вече и ти, но не казвай на никого.
-Ахам ясно.
-Е хайде стига толкова приказки давай да започваме с мъченията на слуха ни.- той ме гледаше въпросително.- Да свиря, глупчо.
-Оуу, добре давай да започваме.- взех си китарата.
-Моля те посвири ти. Малко!- казах и направих кучешка муцунка.
-Ооох не и тази муцунка.... Ъргхх дай китарата.
-Йеиии!- викнах и му дадох китарата.
••••след 45мин музика ако въобще може да се нарече така••••
Чух колата на тати и излетях от стаята си и слязох долу. Затичах се към вратата на гаража.
-Татиии!- изписках като малко дете. И го гушнах.
-На тати принцесата!- каза на свой ред татко и ме прегърна.
-Как беше днес на работа.
-Добре миличка. А твоят почивен ден?
-Супер. Нека ти помогна!- казах и взех едната от чантите в багажника.
-Мерси.-каза и се усмихна.
-Тати си дойде.- викнах щом влязох в кухнята нищо, че мама беше там.
Всъщност винаги така го посрещам. Обичкам родителите си.
-Здравей скъпа!- каза татко и се наведе към мама и постави нежна целувка на усните ѝ. Надявам се винаги да са толкова щастливи.
-Здравей скъпи!-тя отвърна на нежната ласка на татко.- Нека слагаме масата.
-Добре само ще отида да повикам Шон.
-Надявам се да е нова приятелка.
-Не. Спокойно тати само приятел.
-Хайде мила върви го повикай да не стой само момчето като изгонено.
-Добре!-казах и заприпках като шест годишна по стълбите. -Шониии хайде да слизаме за вечеря.-той се обърна към мен с ядосано изражение.-Опа Шон. Съжелявам.
-Няма нищо все някак ще ти избия това име от главата. Впрочем видях, че имаш бас китара можеш ли да свириш.
-Да мъничко.
-Посвири ми!-направи кучешка муцунка.
-Шон тази муцинка не върви при мен. Но ще ти посвиря, защото си много сладък.
-Оо сега ме ласкаеш.
-Може би.-взех бас китарата и свирих за околко 2 мин. След като приключих Шон стоеше и гледаше с отворена уста.
-Леле имаш много таланти.
-Знам!-казах и се усмихнах уверено.-Хайде да слизаме на вечеря.
-Офф..! Трябва ли?
-Да Шон, ще обидиш мама.
-Ох добре.-изпуфтя и тръгна към вратата на стаята ми.
-Шон!
-Да?
-Облечи си тениската.- казах и му я метнах.- Не че ми пречиш и така де.- смъмрих едвм-едвам доловимо под носа си.
-Какво?
-А нищо, нищо хайде.
Слязох ме долу и заехме местата си.
-Татко това е Шон. Шон това е татко.
-Добър вечер господин Смит.
-Добър вечер. Шон добре дошъл!
•••••••••••••след вечеря ••••••••••••
-Шон искаш ли да дойдеш с мен да разходя кучетата.
-Да защо не!- каза, а аз се провикнах.
-Разходка.- Зот и Лаела дотичаха. Закопчах ги и се обърнах към Шон.
-Това са Зот и Лаела.Зот, Лаела това е Шон. Обаче до парка трябва да тичаме.
-Добре няма проблем може ли едната кайшка?
-Ммм... ок, коя?
-На Лаела, ако тя няма нищо против.-тя излая и отиде към Шон.
-Мамо ние тръгваме.
-Добре не се бави.
-Няма.-Взех си ключовете и телефона и злязох ме.- Едно състезание до парка.- дори не изчаках отговор и побягнах, а подир мен и Шон.
Вървяхме в парка и си говорехме, а кучетата тичат из поляните. Ние седнахме на една пейка.
-Е какво ще правиш с тъпото желание на Камерън.
-Ами не знам ще вървя по коридорите и хората ще ме обсъждат. А и след недуразомението с Джонсан, някой ще ме мислят за такава като Челси.
-Ами скандала за „края на връзката" ви.
- Ох след него не знам трябва да потъна в дън земя.
-Ее спокойно ние сме до теб.
-Вие?
-Да. Аз и Мат за другите не знам, а за най-добратата ти приятелка, е, за нея, ми на Камерън да му е мил живота.
-Хаха прав си!
-Аз винаги съм прав!
-Хехе по-полека голямо его.
-Шегувам се.-каза и леко ме бутна по рамото. Кучетата лежаха пред нас и аз попитах:
-Искаш ли да си ходим?
-Добре, искаш ли да те изпратя.
-Ако не те мързи много.
-Не хайде.-взе кайшките от скута ми и върза кучетата след, което ми подаде едната.
••••••••••••след 10мин.••••••••••••••
-Е благодаря, че ме изпрати и за уроците, но те ще трябва да се повторят, защото съм много зле.
-Нямаш грижи, а аз благодаря за вкусната вечеря.- усмихнах, се прегърнах го и го целунах по бузата.
-Лека нощ Шони.- казах и се усмихнах мазно.
-Лека Лиди и не ме наричай така.- влязох и затворих.
-Прибрах се!- подвикнах още докато влизах.
-Добре, тиквичке.
-Ще се качвам да си лягам. Лека нощ, обичам ви.
-Лека нощ миличка, и ние те обичаме.-казаха едновремено родителите ми.
Качих се отидох в банята, за да се изкъпя. Облякох си пижамат и легнах.
•••
Укендът измина, в учене, пеене, свирене и нарисувах нова картина за Радост. Надявам се да и хареса
•••••• 6:00
Събудих се от алармата, станах отпочинала, отидох да се изкъпя. Измих си зъбите и се сресах. След това отидох и си извадих една блуза с паднало рамо в лилаво и едни дънки. Облякох се и слязох в кухнията. Нямаше никой затова реших, че спят, а аз имах много време и реших, че ще напраяих палачинки за всички.
Седнах и закусих оставих една бележка която класеше: Не бяхте станали за това реших да не ви будя тези палачинки са за вас надявам се да ви харесат. Приготвени са с много, много любов за вас.
С обич Лидия.
Оставих я пред чинията с палачинките и излязох.
След 15-20 мин. бях пред училище. Поех си дълбоко въздух и влязох.

Първо: Това е 10 глава надявам се да ви хареса. Какво мислите.
Второ: Много съжелявам, че вчера не можах да кача, но просто имах да уча, защото имах класно по Английски език. И бях много измурена и заспах и не успях да го напиша.
На снимката е новата картина за Радост.