The girl with The Mask

Последна част

Елизабет стоеше седнала на пейката в централните гробища в Лос Анджелис. Беше се втренчила в красиво издълбаните надгробни плочи от бял мрамор на които пишеше имената на съпруга и дъщеря й. Единият убит от огнестрелно оръжие, а тя... натравяне от наркотици. И виновника стоеше над тях взирайки се с влажни очи в надписите.

Тя много добре знаеше, че всичко това не би се случило ако тя не беше помолила да се преместят в Ню Йорк. Всичко бе станало толкова бързо. Баща и в пост травматичен стрес, дъщеря и наркоманка. Защото тогава алчността я управляваше. Тя желаеше толкова много охолният живот и парите, че се бе самозабравила. Искаше тя да е на тяхно място. Господи колко го искаше! Но Господ бе решил да я наказва с най-лошото – да видиш собственото си дете в гроб. За Елизабет това бе най-лошото нещо на света. Както и за всички други майки. Но по-тежко от това да види детето си мъртво бе да знае, че тя е виновника. 

Ами мъжът и? Може и да го беше зарязала преди време, но това не значи, че не го обичаше. Тя все още го обичаше въпреки, че страстта бе изчезнала. Обичаше го толкова много!

Сега докато стискаше белият карамфил в ръката си, разбираше, че живота и е пропилян. Че няма смисъл да живее без тях. Защото без тях всичко на тази земя беше безполезно и глупаво. Не и трябваше живот без тях! Тя не можеше без тях! Докато си мислеше това, Елизабет съзря сянка потрепваща от храста зад нея. Обърна се на секундата като изплашена газела и се взря в някакво момче. Момче което по принцип тя би помислила за красиво ако не бяха белезите на умора по лицето му. Дълбоки белези, които не бяха само физически, но и психически. Момчето беше преживяло много. Беше облечено в прокърпени дрехи и косата му беше мръсна и разрошена. В ръцете си носеше красива лилия, която рядко се намираше в магазините, а когато се продаваше цената и бе твърде скъпа за такова дрипаво момче.

– Кой си ти? – инстинктивно попита Елизабет.

Уплашените му кехлибарени очи се свиха. 

– Вие сте майката на Кейси, нали? Елизабет?

– Откъде знаеш името ми?

– Тя ми е разказвала за вас.

– Ти познаваш Кейси?

– Ние бяхме... – той се замисли какво да каже – приятели. Запознахме се в Ню Йорк.

Елизабет потрепери.

– Какво правиш чак тук? От Ню Йорк в Лос Анджелис, та това е голям преход.

Искаше да го попита кой го е докарал с кой е пътувал или как се е озовал тук, защото изглеждаше като просяк.

– Дойдох за да видя гроба на Кейси – обясни той. – И между другото – тя мрази карамфили! – отбеляза.

– Това не е вярно – сви устни Елизабет.

– Да, вярно е! Все ги наричаше – умрелите цветя. За сметка на това обичаше лилиите.

Той постави нежно лилията над гроба и.

– Ти не познаваш по-добре дъщеря ми от мен! – упрекна го Елизабет.

– Дали? – повдигна вежда момчето.

Тя поклати глава и горещи сълзи потекоха по лицето и. 

– А може би наистина бях толкова самопогълната, че никога не съм и обръщала нужното внимание! – проплака тя.

– Никой не е идеален.

Тя се разхлипа.

– Аз можех да бъда идеалната майка! Имах средствата! Можех да бъда идеалната съпруга! Но не го направих. Защо не го направих? Защо? 

Той се приближи към нея и хвана ръката и.

– Елизабет, нито тя нито той биха желали да те видят сломена! Осъзнай се! 

Тя отново се разхлипа и тогава вдигна рязко глава.

– Кой си ти всъщност? 

Той стисна листчето в джоба на панталона си. Беше последната частица останала му от Кейси. Нейните мисли преди да умре. Обяснението и в любов което винаги щеше да остане прогорено в паметта на него.

– Името ми е Том.

***

Такаааа..... Това беше. Край. Сигурно съм ви убила и уморила от скука и много от вас са се отказали, но тези които са продължили да четат – Благодаря ви! Адски многоо! Скоро може би ще има и друга история. Различен жанр, други герои и нова дълбока вселена от думи. Оставете долу в коментарите си мнения за историята ми. Знам, че краят не е особено съдържателен, но пък затова сега ще ви напиша какво точно  става с героите. Кейлъб заживява с Елизабет и тя го приема като свой син. Той спира да друса и се променя. Ходи на училище и после учи в университет. Елизабет се грижи за него и напуска втората си работа. Започва да работи само по няколко часа на ден, а другата си част от времето тя преоткрива себе си. Разбира, че умее да рисува и открива собствено ателие което е кръстено – Бялата Лилия – в чест на Кейси.  

Това е горе долу което съм измислила. Обичам ви – всички вие които ме подкрепяте! Чао и до скоро!!!