The girl with The Mask

Обрат в живота

Стоях като препарирана под здравата хватка на Кейла докато изведнъж не ме пусна изчервена. 

– Хора кипя от енергия и искам да продължа да танцувам – изкрещя  тя и се обърна към малката тълпа. Музиката отново зазвуча и тя продължи да танцува.

– Мисля, че е време да си тръгваме – издърпа ме Том.

–Но ние тъкмо дойдохме – запротестирах.

Той поклати глава.

– Веднага.

– Но защо?!

Том посочи с пръст няколко момчета, които извадиха малки пакетчета от джобовете си.

– О-о – успях само да кажа останала без думи.

Той ме дръпна за ръката.

– Хайде Кейси – прошепна в ухото ми.

Но аз не можех да отделя поглед от момчетата. Те извадиха някаква хартия и започнаха да свиват съдържанието на пакетите в хартията и се получи като цигара. После го запалиха и го пъхнаха в устите си.

– Достатъчно – по-силно каза Том, но никой не го чу заради музиката, само аз.

Обърнах се към него с празен поглед и двамата закрачихме бързо по улиците, като аз през повечето време подтичвах.

– Какво беше това.

Том не ми отговори веднага. Завихме и той ме поведе в някаква тъмна уличка.

– Това беше канабис. Марихуана или както повечето хора му казват – трева. 

– Сериозно?! – удивих се. – То... наистина беше като трева.

Том поклати глава.

– Не мога да повярвам, че съм толкова глупав да ти показвам този квартал... Просто исках да разбереш, че Кейла не е чак толкова зла колкото изглежда. Но тук е твърде опасно за зайци като теб.

– Аз не съм заек... – възпротивих се и изведнъж се сетих – Но когато каза, че тя е на бяло... Какво точно имаше впредвид?

– Имах предвид, че тя е на кокаин.

– О-о.

По някаква причина този свят на наркомани не ме плашеше, а го приемах по най-спокойният начин възможен за мен –  „О-о" и простичко кимване с глава. Всичко беше наред стига аз да не правя същите неща като тях.

– Прибирам те у вас – реши той. –  После изобщо забравяш за мен и за всичко което видя. Разбра ли?