The girl with The Mask

Загадъчен красавец

– Кейла не! – едно момче се приближи  към нас.

– Остави ме на мира! – извика срещу него.

Той издърпа ножа от ръката и. Тя се обърна към него и му заби силен шамар.

– Върни ми го!

– Не прави глупости! – скастри я той. – Остави я на мира, не виждаш ли – тя не е като нас.

– Да, прав си. Тя е глезлата на някой богаташки задник.

Бавно започнах да отстъпвам назад.

– Просто я остави? Става ли?

Загледах се в загадъчният ми спасител. Беше много красив. Кафява коса, сини очи, измачкани дрехи които прилепваха идеално по мускулестото му тяло.

– Спри да се месиш в чуждите работи – изкрещя Кейла.

– Помагам ти да не се забъркваш в неприятности! 

– Просто спри! Не ти влиза в работата.

Бях се отдалечила незабелязано и вече не чувах караницата им. Ходех бързо и правех завои като се опитвах да изляза от мрачният квартал и да отида обратно на оживените улици, но се оказа безуспешно защото се оказах в задънена улица. Изведнъж чух стъпки зад себе си.  Реагирах бързо и се хвърлих в кофите за боклук. Не буквално върху тях но до тях. За жалост когато се хвърлих блъснах една от кофите и  капака и падна върху главата ми. Чух мъжки смях. Огледах се.  Беше момчето което ме беше спасило от Кейла.

Той ми подаде ръка и аз я  поех. Беше леден.

– Как може едновременно да се потиш и да си студен? – попитах.

Той се смути.

– Добре ли си? – смени темата.

– Да. Чудесно. 

Той се намръщи.

– По принцип Кейла не е така нападателна. Но ти просто я предизвика.

– О0 аз ли я предизвиках? Тя на практика ме ограби!

Той сви устни.

– Все едно. Искам просто да се махна от тук. 

– Къде живееш? – попита.

– Ами... – почервенях – В хотел „Ню Йорк".

Той отвори широко уста.

– Дошла си за почивка в Ню Йорк?

Поклатих глава.

– Живея в него.

– О! Ами тогава ще те заведа.

– Ами... добре!! – кимнах.

По някаква причина му се доверих и го последвах. По пътя усетих капки вода да падат върху лицето ми.

– Неее!! – въздъхнах.

Само след миг както си беше топло задуха силен вятър, заваля пороен дъжд и черни облаци надвиснаха над нас. 

След около две минути бях вир вода и треперех. Той свали якето си и ме заметна с него.

– Няма нужда – казах, но го приех с радост.

– Не искам да настинеш – каза той останал по потник предоставяйки ми възможността да видя мускулите му.

След малко стигнахме до хотела. Тъкмо се обърнах към него за да му дам якето му и се подхлъзнах. Блъснах се в него толкова неочаквано и той падна на земята под тежестта ми.

Не знам какво точно се случи в този момент.  Знаех само че бях върху него и лицата ни бяха много приближени. А после той ме целуна.

Не зная и колко време седяхме там. Знаех само, че е време да тръгвам. Затова се отдръпнах от него и без да казвам и дума се отдалечих от него и влязох в хотела.

***

Моля ви хора, споделяйте мнения долу в коментарите! Приемам АБСОЛЮТНО ВСЯКАКВИ КРИТИКИ! Моля бъдете смели и изкажете мнението си. Ужасно ви благодаря на всички че следите историята ми че давате вот и коментирайте. За да знам дали да продължавам пишете коментари тук или на лично. БЛАГОДАРЯ ВИ!!!