The girl with The Mask

Изневиделица

Утрото на първият учебен ден на десети клас настъпи изневиделица. В един момент сънувах красив спасител на плажа в Лос Анджелис да нанася слънцезащитен крем на гърба ми докато вълните създаваха идеалната релаксираща песен, а в другият момент чувах настоятелно тропане по вратата на стаята ми.

- Кейси! Кейси ставай! Първи учебен ден - забрави ли?!

Изтъркулих се от леглото и отворих вратата на стаята си. На прага стоеше майка ми облечена в сребриста дълга рокля която подчертаваше фигурата и, високи обувки и много грим. Тя ме погледна отвратено.

- Боже Кейси изглеждаш ужасно. Имаш половин час да се оправиш иначе Боб ще те завлече в ролс ройса насила - каза тя бързо и ми обърна гръб.

Нагласих дясната си китка в поза пистолет и изсвирках - „Пиуу" - докато го нагласях към главата си.

Майка ми беше директен човек - стриктна и... зла. Единственото което оценяваше в живота беше красотата и материалността. Като единствено дете трябваше да се боря с нея по всички възможни начини за да оцелея. А баща ми... той само гледаше да не и противоречи.

Обух си светло розовите супри разкъсаните дънки, черният потник на който пишеше „ I don't care" и започнах да нанасям дебелите слоеве грим по лицето си. Пудра, фон дьо тен, руж, очна линия, сенки за очи и ярко червено червило. Когато се погледнах в огледалото видях точно това което исках да видя - светло русата ми коса се стелеше назад на вълни, и целият грим контрастираше ужасно много с цвета на кожата ми и светлата ми коса. Според мама това беше съвършенството, а според мен аз бях просто едно плашило на което му е наредено да изпълнява дълга си.

Слязох по стълбите от петия етаж чак до първия. Взех си чаната Конвърс знаейки, че майка ми се е погрижила да ми сложи джобните вътре. Като погледнах после разбрах, че ги е увиличила двойно. Сега бяха сто долара.

- Супер - прошепнах на себе си - още пари, които не зная какво да ги правя.

***

Първия учебен ден мина както попринцип минаваха дните вучилище. Подмазвачите от групата на готините се опитваха да ме привлекат в „сектата си", но разбира се - безуспешно. Боб - частният шофьор - ме питаше дали няма да искам да отида някъде след училище да се помотая с другите деца, но аз красноречиво му дадох да се разбере, че никъде не искам да ходя. Щом пристигнах вкъщи седнах на дивана пред телевизора и пуснах любимото си драма шоу.

Изведнъж до мен седна мама. И само миг след това баща ми седна от другата ми страна.

- Мила трябва да поговорим с теб - каза той.

- За какво? - попитах.

- След два часа аз и ти заминаваме за Ню Йорк където е новото ми работно място - безцеремонно каза мама. - Зарязвай всичко и си стягай багажа защото имаш само половин час.