The girl with The Mask

Един месец по-късно

Хората не знаят кога да спрат. Тва им е проблема. Самият Ники Скарфо, известен италиански мафиот, казва, че важно правило от кариерата му на професионалист е – винаги да знаеш кога да спреш. Но аз не спрях. Кейлъб не спря. Кейла не спря. Бандит не спря. Никой не спря.

Затова и се намирах в това положение – търкалях се по пода на едно старо, мухлясало мазе където влагата и мрака се просмукваха в кожата ми. Главата ми гореше и имах чувството, че всеки миг ще се отдели от тялото ми и ще избухне в пламъци. Всичко се въртеше във вълна от нереални цветове и вълни. Привидения като от сънищата, че даже и десет пъти по фантастични се мяркаха пред очите ми. Ръката на Кейлъб, стиснала здраво моята , беше ледена. Лед. И едновременно с това се потеше. Фантастичният ефект от ЛСД-то. Бяхме заедно, а това бе най-важното. Чувствах го до себе си мъртво опианен точно като мен – това бе важното. В тези моменти не ме интересуваше нищо друго, никой друг – само аз и той бяхме на тази вселена от магически цветове и усещания. Лежахме там с часове говорейки си и смеейки се на неща, които попринцип звучат нелепо. Смеехме се от всичко. После обаче идваше гадната част – гаденето, болката в главата, а също така и ефекта сякаш си с махмурлук, но десет пъти по-гадно. Мразех това. Мразех, че майка ми бе толкова заета и изобщо не забелязваше какво се случва с мен. Мразех, това че баща ми все още бе потънал в адските си мъки и от самосъжаленията си не можеше да разбере, че собствената му дъщеря се друса. Мразех това, че бях фрашкана с пари и можех по всяко време да си осигуря всичко което поискам. По този начин не знаех кой се възползва от парите ми и кой наистина искаше да се мотае с мен. Но това не ме интересуваше особено. През последният месец аз се превърнах в главатаря на целият тъмен квартал. Хората ме боготворяха, плашеха се от мен. Скоро започнах да се вмъквам в по-сериозни проблеми. Исках да се занимавам с трафик на наркотици. Защото самото чувство да вървиш под носа на полицията с пакетче кока в джоба беше невероятно качване на адреналина. Исках да съм мафиот, да върша нелегални неща да се въвличам в незаконни дейности и на практика да бъда мафиот. Жената мафиот – рядко явление. Кейлъб ме мислеше за смахната щом му разказвах това, той самият не се гордееше с дейностите си свързани с наркотици и често се опитва да ги спре, но разбира се безуспешно. Да спреш наркотиците е толкова трудно колкото да излезнеш жив от ураган. Че дори невъзможно почти във всички случаи. Но аз не исках да се отказвам от всичко това. Не исках да пропускам отпускащите следобеди да се разделям с компанията. Тзи хора ме разбираха въпреки всичко. Затова и ги уважавах. Всеки е имал сериозна причина да започне с наркотиците. Ами аз... аз бях разглезена богаташка. И въпреки това оглавявах всички и всичко. Бях кралица в техните очи. Те бяха мижитурки и аз можех да ги тъпча. Звучеше садистично... твърде даже.