Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 84 - Burst

- Да дойда ли с теб, Кейтлин?

Обърнах глава към нея, клатейки я бавно и мъчително. Избърсах цялото си лице и не взех нищо, освен душата си, която беше в ръката ми.

А сърцето ми .. то остана в онази стая.

Вървях. Не исках да виждам никакви хора. Не исках да виждам онези усмихнати лица, не исках да виждам празнични светлини, коли, не исках да виждам нищо от сегашния свят. Единствено едно лице, толкова много ли искам? Където и да се намирах, на безлюдно място, далеч от модерната представа за живот, която всички имат, в малкото мазе, пълно с прах, където и да е, но с него. Не мога да живея така, не мога.

Беше тъмно и студено, единствено това достигаше до чувствата ми.

- Како?

Обърнах се. Стоях неподвижно, когато малкото момченце се втурна към мен и ме обгърна с малките си мокри от сълзите ръце.

- Нямам нищо, Дилън.

Гласът ми беше празен, всъщност цялата бях такава.

- Имаш мен, кажи ми, че и ти си с мен, моля те.

Погледнах го и го погалих, опитвайки се да се усмихна, но се получи крива безчувствена линия, която не достигна до него.

- Обичах го, Кейт.

От устните му се спусна стенание, тъжно. Много тъжно.

- Той също те обичаше.

Казвах всичко, което чувствах, това момче не е просто 10-годишен лигльо, който си мисли, че трябва да му бъде купувано всичко. Той е една носеща се наранена душа, нуждаеща се от приятел, който загуби толкова бързо колкото и намери.

- А планирах да го запозная със сестра си ..

- Тя ще дойде?

- Много скоро.

- Искам да говориш с нея. Да и кажеш колко я обичаш. И да не я пускаш.

Говорех му бавно и тихо. Той кимна леко.

- Кейтлин ..

Погледнах го с изпълнени очи.

- Моля те, върни се, той не би искал да направиш нещо.

Кимнах, свеждайки глава.

Щях да се върна само да можех да чуя гласа му. Щеше да ме пречупи.

Пуснах ръката на Дилън, кимайки му. Целунах го по бузата, а той хвана с двете си ръце моята ръка и ме стисна, затваряйки очи. Поне ще види сестра си.