Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 82 - Feels good

Колкото е по-близко до душата ти, толкова повече боли.

Сърцето му биеше бавно и размърда глава след като усети, че има трети човек в стаята. Иначе на другото легло лежеше малко телце, покрито може би до ушите, което изобщо не ме чу.

Хари отвори очите си и след като ме зърна ги разтърка, за да се убеди, че съм аз. В този момент не знаех как да се държа, не знаех. Не бях тук в началото, не съм се чувствал толкова безпомощен преди, а знам, че той не иска да го съжалявам, виждайки го така.

Затова просто замълчах и се приближих до него.

- Не ме гледай толкова жално.

Подсмихна се той, а аз се засмях леко.

- Защо всичко се случва само на теб?

Той извъртя очи.

- Абониран съм за нещастия.

Тъжен стон се изпусна от устните ми.

- Всичко е наред, Зейно. Не трябваше да си тръгвате.

- Престани, Хаз. Не знаеш на какво си заприличал, това не е наред.

- Не казвай на Кейт това, което казваш на мен.

Гласът му беше слаб, но ясен. И все още смее да обяснява, че той не може да обича. В него има толкова много любов, толкова много му пука.

- Тя може да го види и сама..

Той затвори очи, навеждайки глава.

- Какво точно е?

- Не съм говорил с доктора. Вероятно те са му казали да не ми казва нищо. Само Кейт ми каза, че съм имал кръвоизлив от сърцето и разкъсан кръвоносен съд.

И без да ми казва мога да разбера, че това не е  „Всичко е наред, Зейно ". Стиснах ръката му без да се осъзная.

- Зейн, стига. Добре съм.

- ....

- Да не заплачеш?

Каза той насмешливо, а аз сериозно се опитвах да не го направя. Аз не съм като него, не мога да остана твърд през цялото време, не мога да крия емоциите си, просто не мога. И няма да ме е срам да заплача пред него, защото ме е виждал да го правя.

- Когато се махнем оттук обещавам, че .. ще направя вечеря за четирима ни и ще купя всичко и ще се държа добре с Лола и дори ще облека костюм и вратовръзка. Добре де, последното е малко възможно.