Hope never die #Wattys_awards

Part 38 {} What now?

-Здравей..ти трябва да си Антъни?-попитах с малка усмивка, но уви момчето срещу мен се стресна.
-Да, аз съм. А ти коя си?-попита бързо, докато очите му обхождаха асансьора за друг изход.
-Аз съм Хоуп и имам нужда от помощта ти.

*3 часа по-късно*

-И си сигурна, че искаш, да разбереш кой го е написал?-попита Антъни с повдигната вежда, докато пръста му стоеше върху копчето ,,ентър"
-По-сигурна, не съм била!-казах уверено, хващайки един кичур от косата си.
Щом Антъни натисна копчето, се появиха изключително много цифри, също и букви. Щом всичко спря изведнъж, се показа един прозорец, на който перфектно се виждаше образа на Рацио. Негодника пушеше пура, докато погледа му не се фокусира върху мен.
-О, здравей Хоуп. Беше въпрос на време да се срещнем.-подла усмивка заигра по устните му.

*3 часа по-рано*

-Добре, но за какво съм ти аз?-попита объркано, с повдигната вежда.-Изобщо от къде ме познаваш, та аз съм обикновен художник.
-Не Антъни, знам, че си хакер.-Щом изрекох тези думи, очите му заиграха несигурно.
-А от къде ме познаваш?-попита пак, а аз реших да се засмея на изражението му, което беше хем стреснато, хем опитващо се да излъчва кураж.
-Моят скъп приятел Люк Хемингс ми разказа за теб.-усмихнах се подло.-Та ще ми помогнеш ли?
Кимането му с глава, беше достатъчно за да натисна копчето за първия етаж.
* 3 часа по-късно*

Щом погледа ми засече змийските очи на Рацио, нещо в мен се надигна, но няма как да ударя компютъра.
-Така миличка, помниш ли Бевърли? Много благодаря, че ми я изпрати. Готви, чисти, пере всичко. А каква е в леглото, направо не ми се говори.-Той мазно прехапа устната си. Отвращавам се от него.-Както и да е, надявам се да сте готови за третата световна, защото след броени часове ще станете с 1-2ма по-малко. Изобщо ако останете 1 или 2ма.
-Млъкни, преди да съм дошла в Италия и вече да си мъртъв. Ще те разпоря с кука за риба. Ще те чакам с нетърпение.-усмихнах се на камерата, след което връзката прекъсна.
-Можеш ли да изтриеш сайта?-попитах Антъни, докато сърцето ми препускаше по-бясно от всякога, а той кимна с глава, след което и сайта изчезна, само чрез един бутон.
Сипах в една чаша уиски, изпивайки я на екс.
-Е, ако имаш въпроси-питай.-казах на Антъни, докато сипвах още една чаша. Седнах на дивана, свалих ластика от косата си и пуснах телевизията. Бутнах чашата към него, а той одпи една глътка от парливата течност.
-Ами..какъв беше този нещастник?-попита първо, все така несигурно.
-Италиански мафиот, който ни прецака.-казах бързо. Антъни погледна стреснато, а аз побързах да отговаря на бъдещия му въпрос.-Да, аз също съм от мафията, продавам незаконно оръжия, ходя по ралита, и продавам наркотици.
-Ами..добре тогава. Това е малко стряскащо.-засмя се и погълна една глътка от течността. Мисля, че беше и последната.
-Хей, благодаря ти.-казах, а той кимна, пишейки нещо на лист.
-Няма защо, и ако  имаш нужда от услуга, можеш да ми се обадиш.-каза и подаде листа, а аз му се усмихнах и го изпратих до входната врата.
Отидох до кухнята. В хладилника имаше странен червен бутон. Натиснах го, но останах разочарована. Не чух нищо, нищо не стана. Сипах си чаша вода, след което се настаних на дивана, докато ръчках нещо в телефона си.
-ХОУП!-извика силно Томас и ме стресна.-Защо натискаш паник бутона? Сега всички ще дойдат..
Речено сторено. Бандата на Олшън се събра на големия килим, сменяйки програмата с объркани изражения.
-Е, щом всички са тук..Рацио ни изпрати заплаха. Заяви, че след броени часове ще ни избие.-казах спокойно, обхождайки стаята с поглед.
-Пфф, нека се пробва.-каза с неудомение Лиъм.-Сега какво?
-Как какво? Започваме да се приготвяме!
-Тоест?-попита с объркано изражение Хари, а аз просто вдигнах ръмене.
-Това е война, няма да ни е лесно.
Преместих една от възглавниците на дивана, след което взех от под нея едно малко дистанционно. С правилната комбинация стената с телевизора и шкафовете се обърнаха. На нея бяха закачени оръжия, бомби, гранати, бронирани жилетки, патрони и още много. Всякакви неща, които щяха да ни помогнат. Обърнах се към момчетата.  Всички стояха с зейнали усти.
-Еха..-продума тихо Лора. Плеснах с ръце, изваждайки ги от транса, в който бяха попаднали.
-Имате 1 час да правите каквото ще правите, след това искам всички да са в хола, готови за битка. Ясно?-попитах, а в отговор получих кимания. Върнах обратно телевизора и шкафовете, след което отидох да намеря старите си кубинки, както и бронираната жилетка. Знам, че няма да е лесно. Никак даже.
Закатериха стълбите. Мислите ми бяха вкопчени в едно единствено нещо,чак глават ме заболя. Влязох в стаята си, след което извадих един черен клин, черен потник и бельо.
Влязох в банята, пуснах топлата вода да се стича и просто затворих очи.
ГТНХАРИ
Телефона ми извиня, изваждайки ме от мислите ми. Непознат номер.
-Ало?-попитах, докато сърцето ми започна да подскача с ускорен ритъм.
-Ало? Господин Стайлс? Пръстена, който поръчахте е готов. Може да дойдете да го вземете. Ще ви очакваме.-съобщи делово женски глас. Затворих телефона, след което се насочих към гаража. Нямам време.
С мръсна газ се запътих към мола.
Преминах на червено веднъж, но какво да се прави-нямам никакво време.

Щом отворих вратата на магазина, няколко човека ме изгледаха от главата до петите. Изкашлял се, привличайки вниманието на ниската жена.
-Господин Стайлс?-попита, а аз кимнах с глава.-Сребърен пръстен, с гравиран пистолет. Тук .-съобщи жената, а аз просто го взех в ръцете си.-10 000.

-Благодаря ви, хубав ден.-казах и оставих пачката пари пред нея на стъклената маса.

Върнах се по възможно най-бързия начин, остановявайки, че имам 15 минути.

ГТНХОУП

Обух черните кубинки и започнах с обурудването. Извадих един от куфарите изпод леглото си. Написах кода за отключване и веднага щом се отвори грабнах шурикените, които напъхах в обувките си. Сложих си бронираната жилетка под потника, няколко ножа в ръкавите на сутчера си и една запалка. За всеки случай.
Слязох долу. Хола. Всички седяха и ме чакаха.
Явно не бях единствената прекалила с оръжията. Стената беше почти празна. Взех къртемницата си, нарамих я и погледнах хората, седящи пред мен.
-Хора...плана е следния. Отиваме на строежа.-Лиъм ме погледна. Прочетох болка в очите му.-Да в онзи строеж. Трябва да стигнем до източника. Ако Рацио умре-всички умират по него. Целете Рацио, окей.
Щом всички се съгласиха с мен, станахме от дивана.
-Оставаме живи. Всички.

Наредихме се по колите и отправихме към строежа.

----------------------------------------------

Здравейте! Явно ви стана ясно, какво Ше се случи в следващата глава. Хд
Искам да ми давате мнения, за да знам кой следи и кой не..
От начало мислех, главите да са 40. Но ми дойдоха още идеи и мисля, че някой от тях ще са по-скоро романтични.
Надявам се главата да ви е харесала и ако имам муза да напиша следващата-очаквайте още днес 😂
Лек ден/нощ
-Ани хх