-Раян!-извиках-Прибрах се!
-ХОУП!-той ме прегръщаше така, сякаш бях възглавничка от диван.-Боже, докато те нямаще станаха толкова неща.
-Разказвай.-подканих го, а той ми рязказа, как Нина му е приела да се омъжат. Сега трябва да му обясня нещо, аз трябва.
-Раян виж..-въздъхнах-Местя се в Сиатйл.-тръгна да говори, но го спрях.-Можеш да дойдеш, и ти и Нина. Просто никой не трябва да разбира.
-Какво?! Мамка му, ние ще се женим след месец! А ти..ти искаш да заминеш!
-Раян не ми викай! Мислиш ли, че ми е приятно, а? Преживях катастрофа, имам амнезия и...и изгубих детето си! Не помня нищо от последните месеци, по дяволите! Шибани спомени! Знаеш ли какво стана, кога всичко от последнте 5 месеца ми беше бяло петно, а после стана кристално ясно? И никой от приятелите ми не ми каза, че загубих бебето си...-пречупих се.
Качих се в стаята си и заключих вратата, спуснах се по дължината и и просто оставих на сълзите да си спуснат. И така, половин час по-късно главата ме заболя, от непрекъснатото реване и станах, взимайки една от любимите ми снимки с Хари, където бяхме прегърнати, смеехме се на Ана и Ник, защото спореха, а после Ана му заби торбата с боклук в лицето и ето така, Ник стана мъж под чехъл. Бяхме прегърнати, а той целуваше бузата ми. Взех един плик и лист. Хванах химикалка, започвайки да пиша:
Скъпи Хари,
Благодаря ти, за прекрасните години заедно. Благодаря, че беше честен с мен, за всичко. Благодаря за вечерите, тениските, якетата които си ми давал, когато е било студено и всяка целувка. Знам, че ще продължиш на пред..без мен. Вече си го правил, забрави ли? Знай, че те обичам. Ти ми казваше да не бягам от съдбата, но всички знем, че не даваше добри съвети.
П.п-тази пепел е от любичата ни снимка, когато Лор ни снима. Тази, на която Ник стана мъж под чехъл. А и междудругото, честити ни 6 месеца, Хари хх.
С много любов, Хоуп. 12.04
Плачех неконтролируемо, но в крайна сметка згънах листа и взех снимката. Написах на гърба и:
Нека Хоуп, продължи на перед. Хари да я забрави. Тя да го забрави*
И я запалих, с много сълзи. Взех пепелта, слагайки я в плика при листа. Запечатах го и взех една кутия, голяма кутия. Вътре сгънах тениската на Хари, която харесвах най-много, трябва да му а върна. Написах адреса, на опаконаната в опанжево кутия и я изпратих. Информилаха ме, че ще пристигне за около месец и половина, което напълно ме устройваше.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Знам, че е къса, но това е положението ;д надявам се да ви хареса :)
Не е редактирана.
*когото запалваш нещо ценно, то рано или късно се сбъдва. :) *надявам се ;д*
YOU ARE READING
Hope never die #Wattys_awards
Fanfiction- Той ли? Мога да кажа,че беше най-прекрасното същество на тази планета. Срещнахме се преди знам ли, 2 години? Той бе груб,арогантен,буен, но в същото време нежен и чувствителен. Имах честта да бъда ,,госпожа Стайлс" за една вечер. Но всичко се про...
