Бях бясна. Направо щях да се спукам от гняв. Защо не ми каза, по дяволите! Как може такова нещо просто..не знам..Раян е..не мога да го кажа. Не мога.
-И си знаел,просто ей така?!-пуснах сълзите да текът и размахах ръце.
-Да. Сватбата се отменя, най-вероятно..ще-е стана и-инвалид..-заплаках още повече-Имам по-малко от година.
-Толкова скоро?!Не не може да умреш, Раян. Не можеш да ме оставиш сама.-започнах да удрям земята, риданята ми ставаха все по-силни.-Моля те, остави ме сама.
Едвам изказах това изречение, преди да съблека дрехите си, оставяки само по бельо и твърдо решена, че трябва да изпотроша гардероба в новата ми стая, а и без това не го харесвах. Не знам колко удара нанесох, но взех металното нещо, на което се закачат закачалките и започнах да удрям вратите на гардероба, преди металната тръба да се счупи. Започнах да ритам вратите и докато се усетих, вече стрелях по гардероба, с пистолет с заглушител.Нямше ги двете татуирани ръце, да ме прегърнат и да ми кажат, че всичко ще се оправи. Паднах на колене пред тъпия дрешник, докато не чух почукване. И това ако не са нахлните съседи. Погледнах през шпионката на стаята ми и съзрях руса коса, сини очи, пиърсинг на долната устна.
-Какво искаш Люк?!-изсъсках преди да затръшна вратата на дрешника в лицето му.
-Не знам какво да правя, всъщност. Да гледам тялото ти ири изпотрошения гардероб.-засмя се русокоското, а на мен изобщо не ми беше до това.-Какво става, Хоуп?
-Нищо. НИЩО НЕ СТАВА!-извиках преди да хвана рафтчето на гардероба и да го убаря в стената, близо до нахалното момче.
-Ей, спокойно. Всичко ще е наред..-прошепна, придърпваъки ме в мечешка прегръдка. Оставих сълзите да се спускат по бялата му тениска, която попиваше кръвта от кокалчетата ми.
-Не, нищо няма да е наред.-избърсах сълзите си, не съзнателно станах и взех една от стените и извадих нож. Ръгайки я.
-Ъм..малко ме е дтар от теб.-призна русокосото момче, почесвайки се неловко зад врата.
-Има защо.-отговорих хапливо, без да се разконцентрирам. Силна ръка хвана моята, спирайки действията ми.-Пусни ме!
-Не и докато не ми кажеш коя си всъщност.-захапах долната си устна.-Огледай се, момиче 50 килограма с мокри гащи, носи пистолет, изпотроше гардероб без да и мигне окото, кара ламборгини и ми казваш, че ни криеш нищо?
-Крея много неща, Люк.-отговорих.
-Разкажи ми поне за едно от тях..-почоли момчето. Хм..да ще рискувам.
-Напиши в интернет Джил Грийн и сам ще разбереш.-подадох му лаптоп и той започна да пише, докато аз влязох в банята.
ГТНЛЮК
Сложих ръка пред устата си, тя беше мъртва. Не е възможно. Била е състезателка. Дали все още е ? Трябва да кажя на момчетата. Не Люк! Ако искаш връзка с нея, ще пазиш тайните и! Видях я да излиза от банята, държеше бинтове и марли.
-Ще ми помогнеш ли?-попита а аз взех бинта, изчяках я да седне на леглото и промих раните, след което я превързах.
-По-добре ли си?-попитах, а тя захапа устната си, божичко.
-Не. Никога нама да съм добре..остави това. Знаеш ли къде има гонки?
-О да, знам.-подсмихнах се и долепих устните си до нейните.
---------------------
ТОВА Е НОВАТА ГЛАВА..БУМ
ТОЗИ ПЪТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИСКАМ МНЕНИЕ МЕЖДУ ХОУП И СЪСЕДААА не е редактирана
ВИ ЧИТАЄТЕ
Hope never die #Wattys_awards
Fanfiction- Той ли? Мога да кажа,че беше най-прекрасното същество на тази планета. Срещнахме се преди знам ли, 2 години? Той бе груб,арогантен,буен, но в същото време нежен и чувствителен. Имах честта да бъда ,,госпожа Стайлс" за една вечер. Но всичко се про...
