Здравейтеееее. Хора не искам да ми се сърдите,но некст скро нняма да има. Просто не знам какво да пиша,защото имам съвсем друга идея-нов фик. Просто сега имам муза и написах пролога така,че пускам го та мнението може да намерите в профила ми.
Резюме:
Сенките. Те показват какви сме. Само те. Те не могат да проникнат през нас,за това предпочитам да живея в сянка. Сенките ме докараха до тук. В това проклето място, наречено ,,клиника за душевно болни". Всички сме сенки,просто някой още не са го осъзвали. Лудостта е признак на слабост. Но е заразна,хванеш ли я веднъж оттърване няма. Но е забавно, защото рано или късно бягаш. Аз избягах. И най-лошото стана. Нарекоха ме ,,психопат", ,,луд", ,,побъркан", но аз просто им благодарих за комплимента.
ВИ ЧИТАЄТЕ
Hope never die #Wattys_awards
Fanfiction- Той ли? Мога да кажа,че беше най-прекрасното същество на тази планета. Срещнахме се преди знам ли, 2 години? Той бе груб,арогантен,буен, но в същото време нежен и чувствителен. Имах честта да бъда ,,госпожа Стайлс" за една вечер. Но всичко се про...
