Мина месец, откакто ме изписаха. Беше доста депресиращо,но си имаше и хубава страна; Томас всеки ден ми носеше по 5 лилави балона,а Лор шоколад. Дори Маркъс и Майкъл ме посетиха.
Разхождах се по кея, близо до гората. Подпрях се на парапета, но в главата ми проблесна спомен.
Хари ме целуна, след което погали корема ми.
Чакай, какво?! Имала съм бебе?!
И още спомени пробляснаха. Престрелката, всичко. Как щях да имам бебе, как предадох бизнеса на Томас, и тогава повърнах.
Следвано от нови спомени,разбира
*-спомен-*
-Хари?
-Мм..-каза и се засмях.
-Ще можем ли да изгладим отношенията си?-попитах
-Разбира се. Никога ни съм искал нещо лошо да ти си случи, нито да страдаш.-Хари опря челото си до моето, след което ме целуна.
-Знаеш ли, липсваха ми малките неща.-прекрасния смях на Хари прокъмтя в ушите ми, беше като музика. Чувствах се толкова спокойна в ръцете му.
Значи всички са ме лъгали, до сега? И никой нямаше смелостта да ми каже,че съм загубила бебето си? Не. Остава ми само едно нещо,което мога да направя. Изтичах до близката аптека.
-Един тест за бременност,моля.
Качих се в черното ми ламбо,където бяха балоните,мечето и хилядият шоколад и отидох директно към нова посока-Калифорния. Минах през къщата ми в Лондон,за да оставя мечката и балоните. Оставих и колата. Взех си само куфар,с дрехи,пари и разбира се, пистолет.
Не ме интересува през колко граници ще мина,колко далеч ще пътувам,знам едно:
Няма да остана тук.
Поръчах си такси,след което зачаках. Приятния звук от телефонът ми, се разнесе през улицата.
Съобщение от Хари:
Къде си,любов ?
Няма да излъжа,ако ви кажа,че не искам да го виждам. Повече.
Съобщение до Хари:
Не желая да говоря с теб,повече.
Изключих мобилното устройство,поставих куфара си на задната седалка и седнах до шофьорът. Беше мъж на около 50 г. с черна коса и кафяви очи.
Докоснах корема си и изникна още един спомен.-Бебето ми ме риташе.
Ключова дума:риташе.
-Разби Ви сърцето,нали?-не осъзнавах, кога от очите ми са закапали сълзи. Всъщност, да разби го, отново.
-Да.-отговорих,а мъжът въздъхна,преди да спре.
-Знаете,че да избягате не е решението,нали?-попита,а аз се засмях,през сълзи,взех куфара си и отговорих:
-Понякога е.
——————————————————————————————————————————-
Знам,че не е кой знае какво,но това е новата глава,надявам се да ви хареса, да изкажете мнение, да кажете нещо много важно, оставям ви да ми отговорите на един-два въпроса И НЕ Е РЕДАКТИРАНА ;ДДД :
1.Хоуп бременна ли е?
2.С ХАРИ ЩЕ СЕ СЪБЕРАТ ЛИ?
ВИ ЧИТАЄТЕ
Hope never die #Wattys_awards
Fanfiction- Той ли? Мога да кажа,че беше най-прекрасното същество на тази планета. Срещнахме се преди знам ли, 2 години? Той бе груб,арогантен,буен, но в същото време нежен и чувствителен. Имах честта да бъда ,,госпожа Стайлс" за една вечер. Но всичко се про...
