Днес беше първата ми среща при генеколога. Г-жа Морис бе едва на 36. Беше красива, също. Русите и коси стигаха до кръста,сините и очи бяха подчертани с молив. Докато чаках в кабинета,при нея влезе едно момиченце. 9 годишно предполагам.
-Мамо! С тате ще те изчакаме от вън.-съобщи момичено и се усмихна. Бе наистина красива
-Добре, Жасмин. Излизай сега.-каза и я целуна по носа. Малката се изкикоти и от тъмните и усти излезе смях. Масленозелените и очи бяха големи,а косата подобно на майка и-руса и дълга.
-Е Хоуп,какво искаш да е?-попита,а аз се замислих
-Не знам,момче.-вдигнах рамене.
-Защо?!-почти изпищя Наташа.
-Ами не знам. Важното е да е живо и здраво.
-Дъщеричките са по-лесни и в теб се развива една.-намигна ми-Поне така мисля. Всичко е наред с бебето.
-Благодаря ти.-казах и излязох от кабинета.
***
Когато се върнах, той беше в апартамента ми. Щом ме видя,скочи и ме прегърна.
-Хоуп!-извика и ме прегърна още по-силно.
-Трябва да говорим, за нещо важно.-съобщих му и тръгнахме към дивана.-Отвори уиски, ще ти е по-лесно да то приемеш.
-Какво става? Всичко наред ли е?-в кафявите му очи се четеше болка, притеснение.
-Ами работата е там,че....Ще имам бебе,Томас.-той отпи голяма глътка и ми зададе въпрос, за който
-От Хари ли?-кимнах-Знае ли?-кимнах отново-Мамка му ще убия тъпото копеле!!
-Томас! Моля те..-в очите ми се оформяха сълзи. Томас стана и удари стината веднъж.
-Как можа Хоуп? Защо точно от него? Как ще се грижиш сама за детето?-попита и седна на дивана. Обви гланата си с ръце и изруга.
-Не съм сама, Томас. Не можеш някой да те обича на сила,нали знаеш? Искам да ти кажа друго.-тонът ми беше равен и бавен. Томас изправи главата си,изпука врата си и и въздъхна.
-Какво?-зададе въпроса си,а аз асимилирах отговора си. Седнах по турски на земята и заиграх с кичур от косата си.
-Искам да ти оставя бизнеса си.-казах
-Не! Не мога така,той беше на баща ти, мамка му.Няма да приема.-извъртях очи и тръгнах за говоря, но той ме прекъсна.-Не мога.
-Виж.....ти винаги си бил дясната ми ръка,нали знаеш? Просто..като бебето се роди,няча да пътувам,продавам наркотици,гонките с огромно съжаление. Просто иском ти да движиш нещата, сещаш се. Да подписваш договори,да плащаш, да продаваш от мое име. Моля те.-стиснах ръцете си като за молитва и прошепнах още няколко ,,Моля те"
-Ох, хубаво.-каза Томас и извъртя очите си.
-Да! Ти си най-добрия,Томас!-прегърнах го.
--------------
Не е редактирана :)
ESTÁS LEYENDO
Hope never die #Wattys_awards
Fanfic- Той ли? Мога да кажа,че беше най-прекрасното същество на тази планета. Срещнахме се преди знам ли, 2 години? Той бе груб,арогантен,буен, но в същото време нежен и чувствителен. Имах честта да бъда ,,госпожа Стайлс" за една вечер. Но всичко се про...
